Писмото на един баща до неговия син

Старостта иска разбиране, нуждае се от грижи, а децата винаги бързат нанякъде…

[ad id=“225664″]

Един ден, когато остарея, ако ме видиш, че се опитвам да се храня, а не мога, че се опитвам да се облека, а не мога… бъди търпелив, спомни си за времето, което прекарах, за да те науча.

Ако повтарям едни и същи неща докато разговаряме, моля те, не ме прекъсвай… изслушай ме – когато бе дете аз ти разказвах една и съща приказка всяка вечер.

Когато не искам да влизам в банята, не ме обвинявай и не ме засрамвай… спомни си времето, когато тичах след теб, докато ти играеше, а после не искаше да се изкъпеш.

[ad id=“236993″]

Когато ме видиш да игнорирам новите технологии, моля те, дай ми нужното време и не ме гледай с презрителна усмивка, а ме погледни с търпеливо – така те гледах аз, докато ти се учеше да четеш и пишеш.

Когато не мога да си спомня нещо или лесно губя мисълта си, дай ми време и ако не можеш да ме изтърпиш разбери, че най-важното не е какво казваш, а това, че съм просто с теб и ме слушаш какво ти говоря. Когато уморените ми кости не ми позволяват вече да се разхождам с теб и да те държа за ръка, не се отнасяй с мен като с инвалид, ела до мен и ми подай ръка… както аз ти подавах докато се опитваше да ходиш.

[ad id=“225664″]

Когато четеш това, синко, аз вече ще съм при Бога… не се ядосвай, един ден ще разбереш защо ти написах това. Опитай се да разбереш, че на моята възраст не живеем, а оцеляваме. Един ден ще ти стане ясно, че въпреки всичко, винаги съм искал най-доброто за теб и се опитвах да ти помагам по пътя. Дай ми миг от твоето време, дари ме с миг от твоя ден, заради търпението ми, дай ми рамо, на което да положа уморената си глава. Помогни ми да вървя, да измина последните си стъпки на земята с любов и търпение, като в замяна аз ще те даря с усмивка и огромна любов, която винаги съм изпитвал към теб. И един ден, когато съм пред Бога, аз ще се моля за теб.

Обичам те, сине мой!

Източник: chujdozemec.com