Писмо до мама

Получих, майко вчера редове,
които ти си писала до мен
разбрах, че искаш да ти пиша скоро,
как тук за мен минава всеки ден.

[ad id=“225664″]

Таз вечер, майко, ще ти отговоря,
ще ти опиша нашия живот.
Да знаеш, как живеем на бригада
и как строиме новия живот.

Зора е ранна – ние сме станали,
закусили – сложили всичко в ред.
Строяваме се и със песен бодра
къмто обекта тръгваме напред.

[ad id=“263680″]

Минаваме и през града с песен
изправени – с вдигнати чела,
очите ни искрят, сърцата бият
градът наш – градът на младостта.

Часът е 5, и ний сме на обекта,
тухларницата ний работим там,
на групи се разделяме бързо
започваме да работим с план.

[ad id=“236993″]

Едни работят тамо на коптора
с колички карат тухли от банкет.
И знаеш ли, как всички сме свикнали
с техния скрибуцащ, тих привет.

И на коптора тухлите нареждат
подаваме ги сръчно – друг реди,
ръцете ни са свикнали отдавна –
на тях открито наший труд личи.

[ad id=“236999″]

С тези тухли после ще вдигнат
тук фабрики, заводи, жилища
и ний сме, майко, тъй щастливи всички,
че работим за родната страна!

Освен с тухли работиме също
с вагонетки – майстори сме там
да знаеш само, как работим сръчно
с лопати, кирки, белове с плам.

[ad id=“237001″]

Копаем пръст, товарим вагонетки
и дружно тиикаме ги с песни, смях
от тая пръст ще станат тухли много
и с тях ще се издигне тоя град.

Димитровград – града на нашта младост
с любов и гордост ний ще построим
и с всички сили и с младежки устрем
живот прекрасен нов ще съградим.

[ad id=“238430″]

Часът Дванайсет и половина става
и тъй работният ден си мина,
предаваме ний всички инвентара
и бързаме към близката чешма.

Измиваме се и под строй с песен
се връщаме в лагер АТЗ
да знаеш, майко, кък свикнахме с него
обичаме го всички от сърце.

[ad id=“225664″]

Обядваме и лягаме да спиме
защото трябва после да четем
за изпитната сесия в септември
ний трябва знания да съберем.

След четенето има и информации
или беседи – спориме по тях,
а после се събираме да пеем
и времето отлита в песни, смях.

[ad id=“263680″]

Тръбата свири – време за вечеря
строяваме се с канчета в ръце
разсипват ни храната и се храним
седнали там на меката трева.

А след вечеря целият ни отряд
по чети се строява и под ред
ний за проверка тръгваме с песни
към приятна полянка в строен ред.

[ad id=“236993″]

Когато свърши нашата проверка
прибираме се – лягаме да спим,
защото утре, трябва пак да станем
на работа ний рано да вървим.

Така минават, майко, тука дните
Бъди спокойна, всички сме добре,
щастливи,  че строим социализма
и този град със своите ръце.

[ad id=“236999″]

Прощавай майко, и кажи на всички,
че младежта работи тук с любов
и дадената дума ще изпълни.

4 август 1948 г., автор д-р Фани Нешева