Старозагорка помоли да публикуваме предсмъртно писмо до дъщеря й

В редакцията на ЗАРАТА получихме писмо от старозагорката  Донка Попова. Преди години, пак по повод нейно писмо – благодарност към агенция, предоставяща услугата „гледане“ на възрастни хора, се запознахме. Още тогава г-жа Попова отдавна не бе стъпвала на земя, не бе ставала от леглото – напълно парализирана е от кръста надолу. И разчиташе за оцеляването си на чужди хора. Писмото й този път не е благодарност, а прощаване. Тя е на 92 години и вече с много влошено здраве. Пише чрез нас до дъщеря си Мария, която също живее в Стара Загора, но поне от 17 години, майка и дъщеря не са се виждали, твърди възрастната дама. Публикуваме без намеса:

Скъпо момиче, нямам връзка с теб. Отдавна нямам телефона ти, а в дома ти не мога да дойда – знаеш че съм парализирана. Само от близки научавам по някоя вест – че си добре.

Имам нуждата преди да си отида от този свят, което ще стане, струва ми се, много скоро, да ти кажа нещо и нещо да те помоля.

Вероятно поне от 17 години съм мъртва за теб. От погребението на баща ти, с други думи. Тръгна си веднага. Не можа да преживееш, че апартаментът ни и няколко парцела земя след смъртта му, според завещанието му, ти можеше да наследиш изцяло чак когато и аз си отида от този свят, т.е. получи само дължимото ти като негова дъщеря тогава…

Не че нямаше твое жилище… Чак до съд стигнахме. Съдебният иск подаде внучката ми – твоята дъщеря. Същата тази, за образованието на която във Франция с баща ти давахме пари, помагахме. Тогава разбрах, че е бил прав като настоя да обещая да не престъпвам волята му, защото ще остана без покрив над главата, ако се доверя. По-ясно е преценявал от мен. Прав е бил да направим завещания един към друг, но той си тръгна пръв и разочарован.

А сега молбата – не идвай на погребението ми, дъще! Второ погребение от теб не ми трябва. Не искам да те гледат с укор чуждите хора, които се грижеха за мен през всичките тези години. Подготвям се – на чужди хора заръчам и погребална агенция наемам – те ще свършат работа.

Сбогом, докато още мога да го кажа. И те обичам – дъщеря си ми. Единствената! Дано съм изстрадала заедно с моите и твоите грехове, че да не те сполетят – и тебе старост те чака.

Прощавай! Простено ти е! Майките винаги прощават на децата си!

А, да – ще оставя ключове, документи. Всичко ще дойде при теб, не се безпокой!

майка ти