Саранда, курортен град в Южна Албания, е с население от около 32 000 души, но през активния сезон никой не знае колко са, защото освен почиващите, през Саранда минават „пътьом“ още хиляди организирани и неорганизирани туристи, твърдят местните.
Курортът посреща с разноцветните си и красиви хотели, разположени в открит залив и крайбрежието на Йонийско море, превърнали града в основна туристическа дестинация в Южна Албания.
Той е построен в амфитеатрален стил върху пет успоредни панорамни улици, свързани помежду си с вертикални пътни артерии, достигащи до крайбрежната улица, която е и центъра на града.
В Саранда пленяват синьо-белите цветове, които човек може да види както в самото море, така и заведенията, които са „накацали“ по брега на залива, в града и извън него.
[ad id=“225664″]
Добре уредените и прохладни паркове са пълни с туристи и местни граждани през целия ден, пише dir.bg. В близост до града се намират природният воден феномен Синьото око, древният град Бутринт, а корабчета осигуряват постоянна връзка с гръцкия остров Корфу.
Не много далеч е и Джурокастро, градът известен с това, че там е роден Енвер Ходжа и в него се намира най-голямата оръжейна сбирка, включваща всичко – от патрона и пистолета – до танка и самолета! За всеки, дошъл да почива тук, изборът за разходки е голям.
На около 20 минути път южно от Саранда се намира античното и средновековно селище Бутринт. То е част от Национален парк „Бутринт“ и е в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство от 1992 година. Той е обграден от Йонийско море, соленото езеро Бутринт, канала Вивар и река Павла и е една от най-посещаваните туристически дестинации в региона.
Историческите останки, природата и пейзажа са това, което правят Бутринт уникален. Още с прекрачването на входната врата паркът завладява с величието на вековните дървета, които стоят като шпалир от двете страни на основната алея. Според класическата митология, античният град е основан от изселниците, които са напуснали Троя след разрушаването на града.
Руините на този древен град пазят спомени за дълга и богата история, чиито първи обитатели са били праисторическите хора. През античността елините от времето на Александър Велики създават своя колония. Следващите жители превръщат града в част от Римската, а по-късно – и от Византийската империя. През късното Средновековие градът е изоставен от своите обитатели и постепенно пада в плен на настъпващите мочурища.
Своето възраждане получава благодарение на разкопките на италиански археолози, които работят там от 1928 до 1939 година.
Градът става важна спирка по търговските пътища и достига връх в развитието си през 4-ти век като един от главните морски и търговски центрове в античния свят.
[ad id=“263680″]
През 5-ти век се превръща в епископско средище, от този период са се запазили останките на кръстилницата и голямата базилика, отделно са построени още 8 църкви, най-важната от които се намира на полето Врина, на другия бряг на канала Вивар, останал до днес като част от малко рибарско селище.
Амфитеатърът, построен през 3-ти век преди Христа, свидетелства за културното богатство на града. Каменните седалки, разположени на 23 реда, могат да поберат 1500 души публика. Самият театър е разположен в подножието на Акропола, в близост до два храма, единият от които е бил посветен на гръцкия бог на медицината Асклепий.
