Крушевац (на сръбски: Крушевац или Krusevac) е град в Поморавието, Централна Сърбия. Градът е административен център на Расинския окръг и на едноименната община, която обхваща 101 населени места. Има население от 75 256 души, а общината – около 140 000. Крушевац заема площ от 854 км.
През 1387 г. Крушевац е столица на владенията на княз Лазар. Престолен град е и по време на управлението на сина му, Стефан Лазаревич. До, и през османското владичество, населението на града е от български произход.
В Анонимния препис на Паисиевата история, публикуван от Марин Дринов, Крушевац (упоменат като град Круша), заедно с Фетил ислям (Кладово), се споменават като най-западни части на Северна България. В преписа, датиран около 1806 г., градовете в България са дадени в четири области (Мизия, Тракия, Македония и Дардания). Круша фигурира като последен, най-западен град на Тракия.
Посърбването на Крушевац започва след включването на града в Сърбия през 1833 г. Стефан Веркович в две свои писма от 1878 и 1879 г., адресирани до руските власти (публикувани от Иван Шишманов), изрично отбелязва, че населението в областта говори български, а не сръбски език.
При избухването на Балканската война двама души от Крушевац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Ашваганда, известна също като „индийски женшен“, е растение, използвано от векове в традиционната индийска медицина…