„Поведението на Русия излиза по-скъпо“. Икономистът Калоян Стайков пред Свободна Европа

Рекорден ръст на цените, студени домове, фалити на предприятия и срив на икономиката. Такъв резултат предвиждаха някои политици и анализатори, ако България не поднови газовите доставки от Русия.

Всъщност нито в Европа, нито в България се забелязват признаци за подобна апокалиптична картина, каза в Студио България на Свободна Европа Калоян Стайков, икономист от Института за енергиен мениджмънт.

Според него това се дължи на различни фактори като инвестициите в нова инфраструктура, търсенето на алтернативни трасета, а също и на по-топлата зима досега. В същото време в Европа всички участници на пазара, от бизнеса до битовите потребители, са променили поведението си и са намалили потреблението.

„Не е въпросът дали само тази зима Европа ще изпита затруднения, тъй като в същата ситуация бяхме и миналата зима. Проблемът е да се реши генерално недостигът на енергия в Европа, който проблем все още не е решен“, смята Стайков.

По думите му, остава проблемът, че вече една година липсва прозрачност по отношение на това как се осигуряват доставките на природен газ за страната. Това пък оставя без категоричен отговор въпроса да България е успяла да преодолее газовата си зависимост от Русия.

„Единственото, което знаем, е че от юли получаваме за пръв път пълните количества от Азербайджан и, съответно, от ноември ги получаваме и на ниска цена. Това е, в общи линии, информацията, с която разполагаме. Всичко останало е пълна мъгла. Не знаем кои са доставчиците, не знаем какви са търговете, не знаем при какви условия се случват те“, коментира икономистът.

Според него всичко това води до големи проблеми за бизнеса, който работи в ситуация на несигурност, не може да прави точни прогнози и да планира дейността си.

Стайков критикува и действията на държавата, тъй като подкрепата към бизнеса не включва помощи за природния газ. Освен това там, където я има, държавната помощ е насочена за всички по равно, а не за тези, които най-много се нуждаят от нея.

„Все още нямаме енергийна стратегия, която всъщност трябва да даде отговор на този въпрос – къде точно стои газовият сектор в икономическото развитие на страната“, обобщи Калоян Стайков.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

– Сбъднаха ли се прогнозите за енергийния апокалипсис в Европа заради действията на Русия?

– За апокалипсис не, но със сигурност имаше промяна в поведението на всички пазарни участници, включително бизнес и домакинства. Т.е. наблюдаваме сериозно намаление на потреблението на природен газ в сравнение с предната година, което, естествено, е най-лесно да се обясни с високите цени – когато цената расте, потреблението намалява.

Големият въпрос беше дали това ще доведе до икономически спад, рецесия и други подобни неща, каквито за момента не виждаме, или поне е трудно да ги съотнесем директно към намалените доставки на природен газ, тъй като има редица други фактори, които също допринасят в тази посока. Например нулевата COVID политика в Азия, увеличаващите се лихви на централните банки, като цяло пренастройване на икономическо процеси, продължаващи промени във верига на доставки. Така че има доста фактори, които влияят точно в тази посока. Със сигурност енергийните доставки не помагат в това отношение, но пак казвам – трудно е да се каже какъв точно е приносът за това забавяне.

И, естествено, това не е един епизод. Не е въпросът дали само тази зима Европа ще изпита затруднения, тъй като в същата ситуация бяхме и миналата зима. Проблемът е да се реши генерално недостигът на енергия в Европа, който проблем все още не е решен. Тепърва предстои всъщност да видим решение на този проблем. Надявам се през тази, през следващата година.

Стъпки в тази посока вече се правят – договарят се нови дългосрочни договори. Например Германия сключи такъв с Катар. Строят се терминали за регазификация, увеличава се добив на природен газ в страните, които добиват. Инвестира се допълнително увеличаване на капацитета на терминали за втечняване на природен газ. Така че работи се в тази посока, но отново големият въпрос остава – как може да се намери тази пресечна точка между търсене и предлагане, защото всички тези проекти отнемат време, отнемат финансиране. Има непредвидени аварии, например, така че има много фактори, които влияят в тази посока.

Накратко за момента със сигурност апокалипсис няма, ситуацията е доста по-добра от очакваната. От една страна благодарение на топлата зима, от друга благодарение на повечето вятър, съответно повече генерация на електроенергия от вятърни централи и, не на последно място, намаленото потребление на природен газ, което със сигурност помага. Това нещо трябваше да се случи и е наистина обнадеждаващо, че има движение в тази посока.

– Споменахте регазификация, плаващи терминали, топлата зима, но това ли е причината преди дни да бъде регистрирана най-ниската цена на газа на европейската борса, или има и нещо друго?

– Това са няколко фактора, които работят в една и съща посока. От една страна газохранилищата са пълни до много висок обем – над 90% в цяла Европа. Включително през последните седмици на топло време, когато потреблението е по-ниско от очакваното, продължи пълненето.

Традиционно в тази част на годината вече сме в период на добив от газохранилища, но тази година всъщност видяхме, че дори през зимата можем да продължим да пълним газохранилищата заради топлото време. Разбира се топлото време намалява прякото отопление на природен газ за отопление. Но природният газ в Европа се използва и за производство на електроенергия т.е. когато имаме алтернативни източници на генерация на електроенергия, съответно може да си позволим по-малко потребление на газ точно за това.

На следващо място трябва да обърнем внимание, че немалко компании в Европа намалиха своята дейност, съответно намаляват и потреблението си на газ. Същото се отнася и за домакинства. Така че много фактори допринасят за тази ситуация, но пак казвам, докато някои от факторите са съвсем осъзнати т.е. те са резултат на лично поведение, на пазарни сили, които вляят в тази посока, на политики включително, други са по-скоро конюнктурни – топлото време е е един от тях. Т.е. не можем да разчитаме просто на топлото време, да се надяваме, че следващата година няма да е суха, няма да е топло през лятото, пък и зимата след това ще е топла, за да си мислим, че това предизвикателство е свършило, ние сме си свършили работата и оттук-нататък просто продължава по старому. Не е това ситуацията.

Освен това постоянно чуваме предупреждения, не само от енергийни компании, включително от различни анализаторски звена на международни компании, на регулатори от всякъде, които казват, че продължава това да стои като голяма неизвестна пред икономическото развитие на Европа. И, естествено, надявам се усилията в тази посока за намиране на решение също да продължат.

– Казахте за Европа, но и в България ги имаше тези апокалиптични прогнози. Те започнаха още миналия април, когато „Газпром“ едностранно прекрати доставките. Какъв беше ефектът за българската икономика от това решение на Москва?

– Непосредственият ефект беше много високата степен на несигурност и естествено изнервяне както на бизнеса, така и на обществото. Това беше черешката на тортата на политическата нестабилност, в която живеем в последните две години, така че със сигурност не помага на общата ситуация.

Естествено, заедно с това, когато изненадващо ви спрат доставките, трябва да направите нещо бързо. Бързото решение обикновено не е евтино и естествено не е най-добра, така че видяхме и увеличение на цените на природния газ. Част от това увеличение със сигурност беше в крак с общия ръст на енергийните борси в Европа. Можем да спекулираме само дали не е могло да се намери по-добро решение. Само че, гледайки назад всички сме гении и големи стратези, но когато в края на април ви кажат „повече газ няма“ и вие трябва да осигурите количества за май, тогава ситуацията не е толкова проста.

Един от минусите, според мен, в последните месеци е, че не се намери дори средносрочно решение и ние продължаваме да осигуряваме количествата месец за месец. Продължаваме да не знаем откъде ги осигуряваме. Единственото, което знаем, е че от юли получаваме за пръв път пълните количества от Азербайджан и съответно от ноември ги получаваме и на ниска цена.

Това е в общи линии информацията, с която разполагаме. Всичко останало е пълна мъгла. Не знаем кои са доставчиците, не знаем какви са търговете, не знаем при какви условия се случват те. Не знаем има ли, няма ли капацитет на различните терминали. Ние можем да проверим например в Ревитуса какви са резервираните капацитети и да видим, че „Булгаргаз“ има резервирани капацитети за януари, април и след това, мисля че за мври.

С такива заявки със сигурност не могат да се осигурят тези количества, така че малко повече прозрачност със сигурност няма да е излишна. Това е нещо, за което призовавам в общи линии от февруари. За съжаление, не се вижда. Всъщност служебното правителство като дойде на власт това беше един от упреците.

– Да те използваха този аргумент.

– Да, това беше един упреците на служебното правителство, че „нищо не е ясно, „половинчати работи“, а виждаме, че то продължи с абсолютно същия начин за правене на политика.

– Понеже казахте, че нямаме информация за това откъде се доставя и колко, а има ли проблем от гледна точка на потреблението. Например сътресения от бизнеса или каквато ще да е от него обратна връзка, която може по косвени доказателства да даде отговори. Има ли някаква сериозна промяна в това отношение?

-Сериозна промяна, зависи как я дефинираме. За икономиката със сигурност няма някаква сериозна промяна. Виждаме, че индустрията продължава да работи, продължаваме да изнасяме. Съответно компаниите регистрират доста добри печалби, така че като цяло икономиката работи добре, все още.

За отделни компании обаче ситуацията е доста по-различна. Т.е. ако разчитате до голяма степен на природен газ, независимо дали за енергийните си нужди, или неенергегийните си нужди, тогава ситуацията е доста по-различна. Същото се отнасяше и при земеделието. Знаете че там торовете са свързани с цената на природния газ, а те формират една немалка част от себестойността на земеделската продукция.

Така че със сигурност има предизвикателства и между другото това е една от причините ние от три години, редица икономисти да обясняваме, че когато се дават помощи те трябва да са насочени точно към бизнеси, които имат нужда от тях. Т.е. ако гледаме икономиката като цяло, виждаме че потреблението на природен газ е по-ниско в сравнение с миналата година, значи всичко е наред. Обаче, ако се разгледат отделни случаи, може да се окаже, че тези компании наистина имат нужда от подкрепа. Дали защото конкурентите им от други страни получават такава подкрепа, а тук не става. Дали защото например техните конкуренти са в страни, в които ръстът на природния газ не е толкова висок. Между другото в последната година цената в Европа е една от най-високите в света.

Така че има различни предпоставки за отпускане на тези помощи. За съжаление първо за природен газ нямам абсолютно никакво подпомагане. И второ помощите, които се дават, винаги са за всички компании, което е изключително грешно и вредно като цяло за икономиката.

– Споменахте действията на служебното правителство, което обещаваше прозрачност. То дойде с едни декларации в пика на цените през август, за „хаос и разруха в енергетиката“. След това пък говореха за неизбежното връщане на „Газрпом“, но това по една или друга причина не се случи, а на 31 декември договорът изтече и няма нов. Имаше и срещи с работнически и работодателски организации, но сбъднаха ли се прогнозите за масови фалити, има ли ги тях в България и можем ли това да го зачеркнем категорично?

– Със сигурност няма масови фалити. Ако има някакви затруднения, пак казвам, те за момента по-скоро са единични случаи. Но, що се отнася до политиката на служебното правителство, до ако погледнете само първия му месец на работа минахме от едната, до другата страна на спектъра. От абсолютна разруха и тотален хаос, не знаем какво ще се случва, не знаем дали ще преживеем в един момент, както казахте, минахме през едни „преговори с „Газрпом“ са неизбежни. След това минахме през „ми той „Газпром“ не иска да си говори с нас“. И най-накрая стигнахме до „ами ще се оправим и без тях“.

Така че, очевидно, ако толкова често си сменяте мнението и толкова диаметрално противоположни позиции заемате, то със сигурност не изглеждате сериозно на фона на цялата обстановка.

Проблемът на бизнеса, и друг път съм го казвал, не е толкова високата цена. Проблемът на бизнеса е, че няма абсолютно никаква предвидимост за своите цени. Спомняте си, че имаше месеци, в които цената за съответния месец ставаше ясна някъде около 15-то, 16-то число на същия месец, което е абсурдно. Не може половин месец да работите без да знаете каква ви е цената. Не знаете как да ценообразувате, имате сключени договори и т.н. Така че това е част от проблема, затова казах ние за последната година не успяхме да намерим някакво решение на тази неизвестност и на тази несигурност.

И до момента не знаем праз тази година какви ще са ни доставките, те от какво зависят. Съответно дали ще бъдат индексирани към петролни индекси, към пазарни индекси, нещо смесено или някакъв алтернативен вариант. Това създава допълнителна несигурност при бизнеса и неслучайно той е нервен.

Ако този проблем може да се реши, тогава проблемът с цената ще бъде вторичен. И тогава, пак казвам, когато бизнесът изпитва затруднения, защото не е изключено някои компании да паднат в тази група, тогава вече може да се отпусне целенасочена помощ за тях. А не решенията винаги да засягат абсолютно всички на държавата едва ли не да се гледа като на някакъв застраховател, който покрива абсолютно всякакви пазарни рискове.

От пандемията през 2020 г., през високите цени на суровините през 2021 г., до енергийния недостиг през 2022 г. и едва ли не енергийният бизнес да разчита, че държавата ще му реши всеки проблем. Това не става така. Бизнесът трябва да бъде оставен да работи спокойно. Ако, пак казва, някоя компания изпитва остри затруднения, които не са резултат от нейното поведение, а по-скоро резултат от конюнктурни проблеми, тогава вече може да се мисли за помощ, но не за всички и не по равно, със сигурност.

– Като говорим за всичко това, можем ли да кажем, че е разбита представата, че Русия е незаменим доставчик за България, или е твърде рано и твърде пресилено да говорим подобни неща?

– Зависи с кого разговаряте. Има експерти и политици, които продължават да твърдят, че ние внасяме газ от Русия. Аз продължавам да твърдя, че преди да знаем кои са ни доставчиците, без да знаем техния микс, който те използват и съответно дали, за да задоволят нашите нужди правят допълнителни поръчки от Русия, или от всичките си доставчици, много е трудно да се каже такова нещо.

Генерално, това и друг път е ставало въпрос, газовата молекула няма флагче. Когато имате договор с един доставчик това е ясно откъде идва газът. Ако имате договор с един търговец, който купува газ само от Русия, тогава също е ясно откъде идва газът. Но например, ако купувате от Турция, която има доставчици от пет-шест страни, тогава е малко трудно да сме толкова убедени, че този газ е точно поръчан от Русия и от никъде другаде. Така че не бих казал, че това е някаква фундаментална истина.

Със сигурност видяхме, че не само България може да се оправя и без, или хайде с намаляващ руски газ, защото той все още не е изчезнал. Нещо, което се мислеше за просто немислимо допреди няколко години, но видяхме, че дори това е възможно. Разбира се то е свързано с допълнително напрежение, с допълнителни разходи, с нови логистични проблеми. Съответно с инвестиции в инфраструктура, но виждаме, че това не е невъзможно.

Просто всички видяха, че поведението на Русия излиза по-скъпо, отколкото да се направят тези жертви и съответно да се инвестира в инфраструктура и да се промени потребителското поведение, отколкото да разчитаме, че в някакъв момент те ще благоволят просто ей така да пуснат газа.

– Споменахте липсата на средносрочни и дългосрочни решения и предвидимостта за бизнеса, но сега виждаме, че служебното правителство, ако не доставки, се опитва да гарантира трасетата. От една страна доставката, която се очаква от плаващия терминал в Александруполис за половин милиард и устната уговорка, постигната от служебното правителство за удвояване на капацитета. А преди няколко дни подписахме и турската „Боташ“ за капацитет и пренос. Това дава ли някаква индикация и изобщо добра новина ли е?

– Честно казано на мен това поведени ми е малко странно, защото изглежда като „Булгаргаз“ да продължава някаква аритметична задача, вместо да се държи като пазарен участник и съответно да търси най-добрите решения.

Ориентировъчно годишното потребление е около 3 млрд. м³. Ние имаме 1 млрд., гарантиран от Азербайджан. Получаваме още половин млрд. от Александруполис, когато той влезе в експлоатация и търсим още 1,5 млрд., който трябва да се осигури отнякъде.

И изведнъж се получава някакво споразумение, което е точно за 1,5 млрд. Не повече, не по-малко. Точно за 1,5 млрд. Това се случва в условия, в които цяла Европа изпитва недостиг, т.е. не е немислимо да си помислим, че „Булгаргаз“ би спечелил, ако има повече количества и съответно разликата от вътрешното потребление бъде транспортирана към други страни, просто защото в цяла Европа има такъв проблем. Не виждаме такова поведени при нас, но го виждаме при други европейски компании. Значи изглежда като съвсем разумна бизнес стратегия. Това е първото странно нещо.

Второто е, че на практика не получихме достатъчно информация какво точно е споразумението. Оставете цени, ангажименти и т.н. Ние всъщност не знаем това достъп до терминали ли е, достъп до газопреносната система, трансгранични капацитети. Количества ли ще се доставят т.е. ние имаме гарантирани 1,5 млрд.

Не стана ясно точно какво се случва, а това са доста различни хипотези, които влияят на пазара по коренно различен начин. Имаше досега вариант да се внася и през турски терминали. Това го видяхме през юли месец. Въпреки че нямаме сключено споразумение за междусистемна свързаност т.е. турската „Боташ“ остава собственик на природния газ до края на тяхната преносна система, което всъщност беше и сериозна пречка.

Сега този проблем решен ли е? И, ако не е решен, каква точно е ползата от това споразумение, при положение, че и преди можехме да внасяме газ от там. Всички тези въпроси остават някак си във въздуха, но споразумението беше представено като голям успех. Не мисля че генерално променя ситуацията, защото продължава да стои въпросът откъде идва природният газ. Как точно стига до нас? Защото, пак казвам, ако през юни месец можехме да използваме турските терминали, значи технически и юридически това е възможно, което означава, че можем да ги използваме и тази година и аз не виждам откъде идва разликата сега.

– Добре, а ако приемем хипотезата, че „Булгаргаз“ си е осигурила трасетата и достъпа до терминали и целият капацитет се сумира до тези 3 млрд., това означава ли, че всъщност държавата, в случая чрез служебното правителство, се опитва да задържи позицията на „Булгаргаз“ като монополист, което пък влиза в сблъсък с целите за либерализация на газовия пазар, за която уж всички политически сили, а и ЕС говори?

– По принцип има известно противоречие, но ситуацията е такава. Ние бяхме в такава ситуация през миналата година, в такава ситуация явно се намираме и в момента. Със сигурност трябва да се мисли в тази посока, но самият процес въобще няма да е лесен, защото например либерализацията на електроенергийния пазар започна още 2003 г. Виждате че и до днес нямаме пълна либерализация при домакинствата. Така че това е дълъг процес, сложен процес. Надявам се да сме си научили урока от либерализацията на електроенергийния пазар и да не допускаме същите грешки.

Но през последната година наистина се наблюдава затваряне и капсулиране на този пазар, вместо неговото либерализиране.

С развитието на инфраструктурата и междусистемната свързаност в Европа се надявам да има и развитие на конкуренцията т.е. повече страни да имат интерес да правят бизнес у нас. Но не трябва да забравяме и че България е сравнително малък потребител на природен газ т.е. ние не можем да се сравняваме да речем с по-големи пазари дори като Румъния. Да не говорим, че годишното потребление на България представлява годишното потребление на един по-голям химически завод в някои от големите страни например Полша или Германия.

Така че това също е фактор, който създава известни предизвикателства, но това са предизвикателства, те са преодолими. Въпросът е да има необходимото желание за реформи. Но пак казва, ако предното правителство нямаше достатъчно прозрачност, ако това правителство продължава същия начин на политика и същото поведение не ми изглежда като да има някакво сериозно желание и импулс за реформа в този сектор.

– Кой печели от това, че няма реформа в сектора, че нещата се запазват?

– Същите печеливши, които имахме и до момента. Т.е. нищо не се променя, няма конкуренция. Дори и количествата, които се освобождаваха за свободния пазар, съответно намаляха, просто защото „Булгаргаз“ не е сигурен дали може да осигури пълните количества.

Така че със сигурност няма някакво развитие в тази посока. Цялата идея на либерализацията е всъщност такава – да има конкуренция. Съответно да се намери тази пресечна точка между търсене и предлагане, която е оптимална за един пазар.

Този пазар не е задължително да е само национален, може да е регионален. „Булгаргаз“ има всички възможповности да излезе на регионалния пазар и съответно да стане сериозен играч, но виждаме, че през последните години това не се случва, което, честно казано не е изненадващо, защото газовият сектор никога не е заемал много голяма част от енергийната политика в страната.

Обикновено отношението към него е – „то е там, ние знаем, че е там, трябва да осигурим някакви количества“ и горе-долу дотам спираме. Но не знаем всъщност каква е стратегията на България за развитието на този сектор. Дали ще увеличаваме количествата, защото ще развиваме повече индустрия, ще газифицираме домакинства, ще заместваме въглища с природен газ и т.н.

Дали ще задържим количествата, защото виждаме, че има напрежение на газовите пазари и смятаме, че увеличение на това потребление не е най-изгодно за страната. Или ще ги намаляваме, защото смятаме, че трябва да се намаляват емисии. Ще заместваме скъпия природен газ с други горива.

Всичко това е една голяма въпросителна. Оставаме настрана, че все още нямаме енергийна стратегия, която всъщност трябва да даде отговор на този въпрос – къде точно стои газовия сектор в икономическото развитие на страната.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036