ПО ПОВОД НА ПУБЛИКУВАНОТО – КОЙ ЩЕ ОЦЕЛЕЕ?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 42, 1991 г.
ПО ПОВОД НА ПУБЛИКУВАНОТО
КОЙ ЩЕ ОЦЕЛЕЕ?
Внимателно прочетох „гледната точка“ на Нина Рашева в статията „Криворазбраната цивилизация в бр. 35 от 10.V. т.г. Съгласен съм с нея, че сега в Стара Загора, пък и в страната ни, мирише на кафе и пици, на всяка крачка се продават слънчогледови семки и фъстъци. Гаражите се превърнаха в бутици, а държавните магазини ги взеха под аренда на баснословни цени (някои за над 400 000 лв.). Няма или почти няма частни фирми, произвеждащи хранителни стоки или такива от първа необходимост. Накратко – частният бизнес сега почти НЕ ПРОИЗВЕЖДА. Той се занимава главно с търговия и услуги. В статията тези бизнесмени са наречени паразити и се пита „дали ще сме живи и здрави да дочакаме неизбежния им фалит“. Грешката на тази гледна точка според мен е, че се обвиняват те, а не законодателната система в момента, или по-точно липсата на такава – липсата на гаранции за производство, монополизмът на държавните фирми, безкрайният низ на бюрократични спънки и т.н. Само лудият може да тръгне да прави нещо, от което е почти сигурно, че ще загуби. Освен това за да започнеш производство, е необходим по-голям първоначален капитал. А кой го има, можем сами да си отговорим. В момента най-доходното и най-малко рискованото начинание изглежда е да откриеш кафене или пицария. Но самият факт, че тези заведения се множат и все още не се конкурират достатъчно, говори, че има нужда от тях. Пазарният механизъм на принципа „оцелява най-доброто“ ще регулира оптималния брой на заведенията и на всичко останало при едни нормални закони (каквито все още няма), и то не изведнъж. След време търгашите, измамниците и спекулантите или ще фалират (няма да бъдат конкурентоспособни), или ще бъдат принудени да станат честни и лоялни спрямо своите партньори и клиенти. В противен случай няма да бъдат търсени на пазара. това е процес и той ще се развива вероятно няколко години, докато се установи действителна саморегулираща се и регулирана косвено от държавата пазарна система в динамично равновесие. Тогава ще могат да съществуват само трудолюбивите и предприемчивите частни и държавни производители. Законите, които очакваме, и пазарът ще принудят всички нас да станем такива, ако не сме.
Радомир ЕНЕВ