От началото на месеца Европейският съюз (ЕС) показва сериозни намерения да засили сигурността на континента в близките години.
Първо Европейската комисия представи новия план „ReArm Europe“ („Превъоръжи Европа“), който ще мобилизира близо 800 млрд. евро за засилването на сигурността на континента.
В четвъртък Брюксел представи и т.нар. „Бяла книга за европейската отбрана — готовност за 2030 г.“. Тя очертава рамката за това как ЕС ще изразходва голяма част от предвидените средства по плана.
Въпросът за затягането на отбраната на европейските страни е на дневен, откакто през 2022 г. Русия започна непредизвиканата си война в Украйна.
Но от началото на тази година има и друг проблем. САЩ, които в продължение на десетилетия бяха най-близкият и сигурен съюзник на Европа в областта на отбраната, днес вече изглеждат ненадежден партньор на фона на позициите на новата администрация на президента Доналд Тръмп спрямо европейските съюзници от НАТО.
На фона на това новата стратегия на ЕС ще бъде да развива и инвестира предимно във военната промишленост на страните на територията на континента и да намали вноса от САЩ, които доминират глобалния пазар за оръжия. От списъка с потенциални доставчици засега са извадени и други съюзници в НАТО като Великобритания и Турция.
„Трябва да купуваме повече европейско [оръжие]. Защото това означава укрепване на европейската технологична и индустриална база“, каза председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.
„Не го правим, за да воюваме, а за да се подготвим за най-лошото и да защитим мира в Европа“, каза Кая Калас, първи дипломат на ЕС.
Какъв е планът
„Превъоръжи Европа“/Готовност – 2030 възлиза на обща стойност около 800 млрд. евро, като от тях се очаква 650 млрд. да представляват сборно националните разходи на страните членки. Според плана тази сума ще бъде постигната с промяна на европейските политики, която да позволи повече гъвкавост на отделните държави, така че да могат да харчат повече за собствената си отбрана.
Други 150 млрд. ще бъдат отделени за заеми за оръжейни поръчки. Това ще стане по новия инструмент за „спешни и мащабни инвестиции чрез общи поръчки“ или Security Action for Europe (SAFE).
Чрез него страните членки ще могат да правят колективни поръчки от няколко държави и така да си издействат по-ниски цени за същото количество оръжие. Украйна ще може да участва в тези поръчки, но ще трябва да плати със свои средства, тъй като няма достъп до средствата от SAFE.
С тези заеми страните от ЕС ще могат да правят поръчки само от компании, регистрирани или базирани в ЕС, Европейската икономическа общност и Украйна.
Сред основните цели на ЕС до 2030 г. според Бялата книга ще бъде и изграждането на нови заводи и производствени линии в ЕС, които да подпомогнат икономиката на Съюза и да гарантират, че европейската отбранителна промишленост може да произвежда с необходимата скорост.
Страните членки ще получат и допълнително средства от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
За какво ще се харчи
Страните членки сами ще определят приоритетите си при правенето на поръчки. Те ще могат да включват седем приоритетни области:
- противовъздушна и противоракетна отбрана;
- артилерийски системи;
- ракети и боеприпаси;
- дронове и антидронови системи;
- киберсигурност;
- защита на стратегическа инфраструктура;
- военна мобилност;
- киберсигурност.
Какво се иска от тях
Всяка страна, която иска да получи заем, ще трябва да представи на ЕК инвестиционен план, който да описва дейностите, разходите, продуктите и мерките, за които ще бъде предназначен заемът.
След оценка и одобрение на Комисията държавата ще може да получи близо 15% от поисканата сума средствата още през тази година. ЕК ще може да одобрява такива заеми най-късно до края на 2030 г.
Какво ще стане с покупките от САЩ
Недоверието на европейските страни в надеждността на сделките със САЩ в момента биха могли да се отразят на американския оръжеен пазар.
„Продажбата на [изтребители] F-35 или на американски системи със сигурност ще стане по-сложна за американските компании“, казва пред Политико Гезине Вебер, сътрудничка на мозъчния тръст German Marshall Fund. Според нея „администрацията на Тръмп е в процес на разпадане на трансатлантическата връзка и следователно закупуването на американски системи вече няма да има добавена стойност за европейците“.
Въпреки това е малко вероятно в краткосрочен план европейските страни да постигнат независимост от американския пазар. Политико пише, че през последните години около две трети от поръчките на ЕС били от американски оръжейни компании.
Някои страни вече казаха, че ще търсят баланс между европейско и американско оборудване, включително и Германия, която преди дни взе решение да инвестира допълнителните стотици милиарди евро за отбрана.
