Бизнесмен дава сигнал на службите, че депутат му иска пари в замяна на услуга. Веднага започва подслушване с цел народният представител да бъде уличен. Десетина дни по-късно той е задържан с белязани пари. Разследващите твърдят, че имунитетът му не е проблем, защото са го заловили на местопрестъплението. Законът обаче не им позволява да събират доказателства срещу депутат без да му е свален имунитетът.
Става дума за случая на депутата Джейхан Ибрямов, който остана сред лоялните на Ахмед Доган в ДПС. Той беше арестуван на столичен паркинг със 100 000 белязани лева и обвинен в търговия с влияние. Задържането му предизвика юридически спор, свързан с това дали доказателствата срещу Ибрямов са били събрани законно и дали ще издържат в съда.
Едната теза е тази на властите. Те твърдят, че Ибрямов е извършил т.нар. „заварено престъпление“, при което разследващите могат да заключат дори човек с имунитет, каквито са народните представители. Обратната позиция е, че службите са подложили Ибрямов на предварителна оперативна разработка, което би било незаконно без разрешение на Народното събрание.
Нова информация, която Свободна Европа научи от източници, запознати с разследването, накланя все повече везните към втората хипотеза. Десетина дни преди ареста, за който прокуратурата казва, че е извършен на местопрестъплението, службите вече са подслушвали депутата.
Като добавим вече известното – че разследващите са подготвили белязани пари и са следили Ибрямов, за да му направят капан, тази поредност на събитията би изглеждала като перфектна операция в случай, че е започнала с искане за сваляне на имунитета му.
Но всъщност е обратното: парламентът дава разрешение за разследване чак ден след задържането на Ибрямов. Това прави събраните доказателства негодни за осъждането му, смятат редица юристи.
В допълнение към това останалите членове и симпатизанти на ДПС-Доган вярват, че разследващите всъщност са направили инсценировка на Ибрямов, поръчана от лидера на отцепилото се крило на партията – Делян Пеевски.
Според неофициална информация на Свободна Европа използването на специалните разузнавателни средства (СРС) по случая е било разрешено още на 20 септември.
Това е направено от заместник-председател на Софийския градски съд (СГС), посочва съдия Иван Стоилов в мотивите си, с които на 5 октомври остави Ибрямов за постоянно в ареста. Свободна Европа получи мотивите от пресцентъра на съда, след като отправи писмена молба до него.
От тях става ясно още, че обвиняемият депутат и основният свидетел по делото Мирослав Тодоров са имали три срещи помежду си:
Прокуратурата твърди, че на първите две от тях двамата са се уговаряли какви пари свидетелят може да даде на депутата за предизборната му кампания в Шумен, където е водач на листата на Алианса за права и свободи на Доган.
Фактът, че съдебното разрешение на СРС по случая е дадено още на 20 септември означава, че антикорупционната комисия е имала възможност да запише телефонните разговори между Ибрямов и Тодоров през това време. Това ѝ е дало възможност и да подслуша самите им срещи.
Последното се разбира и от мотивите на съдия Стоилов. Той отбелязва, че показанията на основния свидетел по случая се подкрепят и от „протоколите за веществени доказателствени средства във връзка с прилаганите СРС, като следва да се има предвид, че използването на тези СРС е разрешено с изрично изискуемото съгласно Закона за специалните разузнавателни средства разпореждане от страна на заместник-председателя на СГС“.
Стоилов не споменава името на колегата му, дал разрешението, но е ясно, че това е ръководителят на Наказателното отделение на съда Руси Алексиев. Именно той е ресорният зам.-председател, който се занимава с тази дейност.
От мотивите на съдия Стоилов за постоянния арест на Ибрямов се разбира, че според него е достатъчно, че подслушването по случая е предварително разрешено от съда, за да бъде законно.
Но фактът, че то е разрешено почти две седмици преди на 3 октомври председателката на парламента Рая Назарян да даде разрешение депутатът от ДПС-Доган да бъде разследван, сочи обратното, смятат юристи.
„Скандалът е огромен, защото Комисията за противодействие на корупцията (КПК) – новосъздадена институция без законно избрано ръководство, явно е разследвала лице с имунитет и дори са ползвани СРС, без да е имала право на това. Огромен е заради липсата на доверие в която и да било институция, но особено много в разследващите институции, които се превръщат в отряди за бързо изпълнение на поръчки“, коментира във Фейсбук малко след ареста на Ибрямов адвокат Адела Качаунова, съпредседател на Българския хелзинкски комитет (БХК).
Същата теза разви неколкократно и бившият прокурор и настоящ адвокат Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд.
В подкрепа на тяхното мнение е и решението на Конституционния съд (КС) от 2020 г., което тълкуваше обхвата на имунитетите на президент и вицепрезидента. Това конституционно дело беше образувано по искане на бившия главен прокурор Иван Гешев, който разпространи записи от СРС с гласа на президента Румен Радев.
Тогава Гешев попита дали прокуратурата има право да извършва някакви действия по разследване спрямо президента, без да му повдига обвинение или да води официално разследване срещу него. КС отговори, че имунитетът му забранява на разследващите да извършват каквито и да е било действия, които биха могли да спомогнат за образуване на наказателно производство.
„Срещу президента не могат да бъдат извършвани действия по разследването, които под каквато и да било форма съдържат твърдение за извършено от него престъпление или засягат личната му сфера по време на мандата. В рамките на извънпроцесуални действия не може да бъде допуснато да се наруши лична свобода и неприкосновеност на президента“, постановиха на 30 юли конституционните съдии.
Сред споменатите „извънпроцесуални действия“ попада всичко, което разследващите правят в рамките на оперативна разработка, която предхожда образуването на досъдебно производство, включително използването на СРС.
Сред юристите няма спор по това, че произнасянето на КС за имунитета на президента се отнася в пълна степен и за имунитета на народните представители, тъй като по същество той е един и същ. Единствената разлика е, че наказателната неприкосновеност на държавния глава не може да бъде сваляна в рамките на мандата му, а тази на депутатите може с решение на парламента или неговия председател.
На този фон възниква въпросът защо тогава зам.-председателят на СГС е дал разрешение за СРС, при чието използване да бъде записан депутат с имунитет? Юристи коментираха пред Свободна Европа, че съществуват две хипотези:
В първия вариант разрешението на съдия Алексиев формално би било съобразено със законовата забрана подобни действия да се извършват срещу лице с имунитет. Същевременно обаче би дало възможност на разследващите на практика да подслушват Ибрямов, когато той говори с Тодоров. А това също е незаконно.
Втората хипотеза би означавала, че зам.-председателят на СГС е издал незаконно разрешение за използване на специални разузнавателни средства. За подобно нещо през 2017 г. окончателно беше осъдена на 1 година условно бившата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева.
На директен журналистически въпрос дали СРС са били използвани спрямо Ибрямов, или само спрямо Тодоров, в събота наблюдаващият прокурор по делото Ивайло Петров каза: „Не мога да ви кажа… По-скоро не искам да ви кажа.“
Попитан дали разследващите могат да подслушват депутат, той добави, че това не може да стане в рамките на наказателно производство без предварително да му е снет имунитетът, но в случая СРС са използвани преди да бъде образувано такова. Тази теза обаче противоречи на решението на КС от 2020 г.
Наред с подслушването по случая с Ибрямов, служителите на антикорупционната са използвали СРС и за да бележат парите, които Тодоров предварително е подготвил. Именно това прокуратурата сочи като най-силното си доказателства за вината на депутата.
За да бъдат годно средство за осъждането на Ибрямов обаче, съдът трябва да приеме по време на бъдещия процес по същество, че намерените у него пари наистина са иззети в условията на т.нар. „заварено престъпление“.
„Следва да се посочи, че намерените банкноти са били предварително белязани със специални разузнавателни средства и именно тези са парите намерени у обвиняемия. Няма как СРС да фиксират в бъдещето момента на завареното престъпление, защото това зависи от волята на дееца – кога и къде ще приеме инкриминираната сума“, мотивира се съдия Стоилов, когато задържа Ибрямов за постоянно зад решетките.
Според защитата на депутата обаче фактът, че той е бил подслушван и проследяван, а основният свидетел е действал в координация с разследващите, говори, че става въпрос за предварителна разработка, а не за заварено престъпление.
Допълнителен аргумент в тази посока е фактът, че текстът от Наказателния кодекс, по който е обвинен Ибрямов, определя като престъпление не само получаването на пари, но и тяхното искане преди това.
Според юристи, с които Свободна Европа разговаря, това означава, че още на 25 септември, когато депутатът е поискал от свидетеля общо 200 000 лева, прокуратурата е трябвало да поиска неговия имунитет. Защото в този момент той вече е изпълнил едното условия за престъплението търговия с влияние:
„Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.“
Разследващите обаче са продължили да разработват депутата, за да го хванат с белязани пари. Ако съдебните състави, които ще разглеждат евентуалния бъдещ съдебен процес срещу Джейхан Ибрямов, потвърдят, че той е бил обект на разработка въпреки имунитета си, това ще означава, че нито едно от събраните доказателства не е годно. И той ще бъде оправдан.
Коледа е празник, който обединява милиони хора по света, но начинът, по който се празнува,…