Позор за ЕС!

Съзнателното опожаряване на бежански лагери е абсолютно неприемливо. И ако наистина се докаже, че в Мориа става дума именно за предумишлено деяние, евентуалните извършители трябва да бъдат наказани. Само че случилото се не бива да ни изненадва, защото хуманитарните организации и здравните власти в Гърция отдавна предупреждават, че препълнените докрай приемни центрове за бежанци са цъкащи бомби със закъснител. Беше само въпрос на време, докато катастрофалните условия там предизвикат взрив от насилие и хаос.

Рестриктивната бежанска политика на ЕС води дотам, че хората трябва да бъдат принудително държани в приемните центрове по гръцките острови – т.нар. хот спотс. Повечето от мигрантите в тях подлежат на връщане в Турция. В унизителни условия те чакат да получат отговор на молбата си за убежище – нещо, което противно на първоначалните планове се точи с месеци. Гръцкото правителство и ЕС явно не са в състояние да осигурят бърза и добре организирана процедура, която да зачита човешкото достойнство.

Хаосът в Гърция

Това е позор за екстремното коалиционно правителство в Атина, съставено от леви и крайнодесни, но и позор за всички държавни и правителствени ръководители от ЕС, които след като сключиха сделката с Турция през март се изхвърлиха с обещанието, че ще намерят решение на бежанската криза.

В Гърция са блокирани около 60.000 мигранти. Еврокомисията налива с всичка сила пари в помощ на гърците, само че властите там дори не са в състояние да усвоят отпусканите средства и да осигурят прилични условия за подслон на бежанците и по-добра организация на процедурите по даване на убежище.

Останалите страни-членки бяха обещали да изпратят свои кадри в помощ на гръцките власти. Само че днес в приемните центрове са само една малка част от тях. А одобряваното на няколко пъти европейско решение за преразпределяне на бежанците от Гърция и Италия към други държави от ЕС съзнателно се блокира и осуетява.

През цялото лято ЕС старателно отвръщаше поглед от проблемите на мигрантите и бежанците. Същевременно обаче лагерите в Гърция се препълниха, а и не само там. В нелегалните бежански лагери край френския град Кале, по френско-италианската граница, по италианско-швейцарската граница и по протежението на Балканския маршрут живеят хиляди мигранти – в мизерни условия.

И в Италия официалните приемни центрове вече са пълни. Хората там не могат да бъдат така лесно задържани, както на гръцките острови – включително и по чисто географски причини. Те тръгват на север с неясната надежда, че все някак ще успеят да стигнат до Германия или Великобритания.

Нищо ново и в Италия

В Италия днес по либийския маршрут пристигат точно толкова много бежанци, кандидати за убежище и мигранти, колкото и преди една година. Всяка седмица в Средиземно море властите и доброволци спасяват живота на хиляди. Не всички обаче имат късмет. Броят на удавените през тази година е ужасяващо висок. Докато през 2015 един на всеки 276 не успяваше да достигне жив до италианския бряг, тази година в морето умира един на всеки 89 мигранти. Средиземно море се е превърнало на гробище, а това също е позор. Позор за хуманитарните ценности на ЕС, който обаче явно не вълнува никого повече.

Над всичките тези ежедневни трагедии е спусната мантията на мълчанието. Само когато се стигне до крайности и ужасяващи сцени на насилие, както сега в Мориа, възниква известен интерес. Политиката се е спотаила и се прави, че е овладяла бежанската криза, само дето това не отговаря на истината. На европейско равнище няма и помен от фразата „Ще се справим“.

Единственото, което днес функционира по-добре от преди, са мерките за сплашване на кандидатите за убежище и барикадирането на границите. Процедурите за разглеждане на молбите за убежище и разпределянето на бежанците из цяла Европа и днес си остават точно толкова зле организирани, колкото бяха и преди година, когато германската канцлерка формулира прословутото си изречение. По редица причини тя днес дори съжалява, че го е произнесла. ЕС не успя да се справи с бежанската криза по достоен начин. А Мориа е трагичният символ на този провал.

Източник – Дойче Веле