„Политически, а не военен удар“. Какви са мотивите за руския удар с балистична ракета по Украйна
На пръв поглед това е военна атака срещу Украйна. Но изстрелването от Русия на това, което президентът Владимир Путин определи като нова ракета със среден обсег, беше изцяло с цел послания – директно към Вашингтон и Запада.
В телевизионно изказване след удара на 21 ноември, насочен към украинския град Днепър Путин каза, че той е част от отговора на Москва на украинските атаки с доставяните от САЩ ракети ATACMS и доставяните от Великобритания ракети Storm Shadow. Руската ракета в Днепър последва съобщенията, че двете страни са дали разрешение на Киев да използва ракетни системи за поразяване на руска територия.
Путин каза още, че Русия има право да се насочва към военни обекти в държави, които позволяват на Киев да използва оръжията им за тази цел.
„Накратко, това беше политически, а не военен удар“, написа в Екс Мик Райън, пенсиониран генерал-майор от австралийската армия и старши научен сътрудник в базирания в Сидни мозъчен тръст Lowy Institute.
Ударът с балистична ракета е бил част от по-широкообхватна атака в Днепър, където според украинските власти са ранени трима души. Те съобщиха, че нападението е нанесло щети на промишлено предприятие и рехабилитационен център за инвалиди, където на снимки се виждат счупени прозорци, срутен таван и разпръснати по етажите отломки.
Фабиан Хофман, експерт по отбраната и докторант в Университета в Осло, казва пред Kyiv Independent, че „този удар няма военна стойност, а е единствено с политическа цел“.
Ето какво вероятно се е опитал да постигне Путин.
„Различен сигнал“
Откакто Путин нареди пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., той и други руски официални лица – и контролираните от държавата медии – многократно използваха потенциалната заплаха от ядрена атака, за да се опитат да сплашат Запада и да възпрат САЩ и Европа от изпращането на оръжия в Киев.
Тези ядрени послания са толкова чести, че Русия вече няма с какво да сплашва. Кремъл може би се притеснява, че се вижда, че позволява „червените линии“ да бъдат пресичани без последствия.
Възможно е Путин „да смята, че споменаването на ядрени оръжия, след като го прави често, има все по-малка стойност за предаване на посланието му за това, което той вижда като намеса на НАТО в неговата геноцидна война“, пише Райън. „Той се нуждаеше от различен сигнал към Вашингтон и избра да го направи с различен вид оръжие“.
Путин повдигаше въпроса за ядрен удар много преди пълномащабното нахлуване в Украйна. Но има много причини Русия да се въздържа от използване на атомния си арсенал, включително въпроси за ефективността на войната в Украйна и ответния удар, който Москва може да получи от страни по света, включително Китай, Индия и страните от Глобалния юг.
Без „значителна промяна“
Въпреки това ядрените послания в никакъв случай не липсват. В обръщението си Путин каза, „в този случай“ ракетата, която той нарече „Орешник“, а Пентагонът казва, че тя е базирана на съществуващ модел RS-26 или „Рубеж“, е с неядрен заряд.
„Това е видът сигнализация, която правите, когато всъщност не можете да ескалирате по начина, по който сте заплашвали“, пише за ракетния удар от 21 ноември Рут Дейермонд, преподавател в катедрата по военни науки в Кралския колеж в Лондон.
Подобно на предишни думи и действия, включително промяната в руската ядрена доктрина този месец, ракетният удар не каза почти нищо за действителните намерения на Русия.
„Нито ударът с балистичната ракета „Орешник“, нито изявлението на Путин представляват значителен обрат в руските възможности за нанасяне на удари или склонност към използване на ядрено оръжие“, каза базираният в САЩ Институт за изследване на войната.
Байдън, Тръмп, Украйна, Европа
Тъй като президентът на САЩ Джо Байдън е на път да напусне поста си, а до завръщането на новоизбрания президент Доналд Тръмп в Белия дом остават по-малко от два месеца, Путин може би се надява, че ракетният „тест“, както той го нарече, ще изпълни двойна задача. От една страна ще предупреди Байдън да не предприема сериозни стъпки за укрепване на Киев в оставащите седмици от мандата му, от друга – ще насърчи Тръмп – чиито многократни твърдения, че бързо ще сложи край на войната, породиха очаквания за стремеж към мир – да намали подкрепата на САЩ за Украйна.
Въпреки че САЩ може да са основната цел на руския сигнал, ударът може да е имал за цел и да посее страх в Украйна, както и да предизвика безпокойство в Европа в момент, когато Тръмп повдига въпроси за нивата на американската подкрепа не само за Украйна, но и за отношенията ѝ с НАТО и солидарността ѝ с Европейския съюз.
Тук Путин „не отправя послания само към Вашингтон. Той използва оръжие с обсег на действие над 5000 км, което може да бъде използвано срещу почти всяка цел в Европа и Обединеното кралство“, пише Райън.
„Това е послание към Европа не само за подкрепата ѝ за Украйна, но и за способността и желанието на Русия да влияе върху политиката, свързана с отбраната и сигурността, далеч отвъд Украйна.“
Recent Posts
