„Политически проект на най-високо равнище“. Какво не е наред с газовия договор с „Боташ“

Държавният газов доставчик „Булгаргаз“ плаща по близо половин млн. долара на ден на турската държавна енергийна компания „Боташ“ за капацитет за разтоварване и доставка на втечнен газ. Това е така от началото на 2024 г. и ще продължи в следващите 13 години. „Булгаргаз“ засега обаче на практика не потребява услугата, за която плаща. Освен това компанията е задължена да резервира за „Боташ“ входящ дневен капацитет и достъп до газопреносната мрежа на България. Резултатът е загуба на много пари и пазарен дял на „Булгаргаз“.

Това са три от най-важните открития за споразумението, подписано между българското и турското енергийно дружество в началото на 2023 г. То беше договорено на междудържавно ниво от президента Румен Радев и назначеното от него служебно правителство на Гълъб Донев.

Скоро след това у експерти и политици се появиха подозрения, че договорът е неизгоден за България, а от него може да се възползва и Русия. Документът стана обект на проверка на специално сформирана парламентарна комисия. Нейни са и заключенията за ефекта досега, а в крайна сметка парламентът реши да предаде доклада ѝ на прокуратурата и Държавната агенция „Национална сигурност (ДАНС).

Европейската комисия още през 2023 г. започна проверка за нарушение на европейските правила за конкуренцията. Тя продължава.

Договорилите споразумението го наричаха „историческо“ още при подписването му. За неизгодно го обявиха „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“.

Двама високопоставени политици защитиха договора, въпреки разкритията на комисията. Бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов в събота каза, че „към днешна дата той е неизгоден, но когато дойде забраната за руски газ в Европа, той ще стане изгоден“. Президентът Румен Радев преди това каза, че „това е част от диверсификацията на България“. И двамата обвиниха ПП-ДБ, че последното редовно правителство, в което и ГЕРБ участваше, не се е възползвало от договора.

Замесените държавни дружества „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ досега не реагират публично.

„Това е политически проект на най-високо политическо равнище: ангажирано е правителството, което е президентско, ангажиран е лично президентът, но не само“, каза за Свободна Европа бившият български посланик в Москва и специалист по енергийни въпроси Илиян Василев. По думите му става въпрос за „корупция на гранд ниво“, а по дадения доклад в прокуратурата „със сигурност няма да има движение“, а само ще се затвори информацията.

Свободна Европа събра всичко най-важно за договора с „Боташ“ и какво и колко ще струва той на страната.

За какво е този договор

Договорът между „Боташ“ и „Булгаргаз“ е подписан в началото на 2023 г. и съдържа тристранно споразумение между двата газови доставчика и българското газопреносна дружество „Булгартрансгаз“. Споразумението е за срок от 13 години, като всеки ден България плаща на Турция по близо половин милион долара.

Таксата е фиксирана и е за достъп до терминалите за втечнен газ в Турция и за пренос на газ по инфраструктурата на турския оператор за 1,85 млрд. куб. м годишно втечнен газ. „Булгаргаз“ се задължава да продава купения втечнен газ на „Боташ“ и да купи газ от турското дружество, което то да доставя до българската граница в договорения размер. Плащанията за 53,200 MWh на ден и са дължими без значение доставя ли се газ.

„Булгаргаз“ има и задължение да резервира от „Булгартрансгаз“ капацитет за достъп на „Боташ“ до българската газопреносна система. Това на практика значи, че турското енергийно дружество може да продава газ на крайни клиенти в България. Така се свива пазарният дял на „Булгаргаз“. Това са част от констатациите на парламентарния доклад за договора.

Самият договор е „търговска тайна“, но беше публикуван от групата Bg Elves, която разкри и изчезната пътна карта и други документи за „Турски поток“ през България.

Договорът не предвижда опция за предоговаряне, а при прекратяването му „Булгаргаз“ ще дължи предвидените плащания за целия му период от 13 години.

Колко ни струва

От договора не става ясно как са формирани цените, по които „Булгаргаз“ праща на „Боташ“ за газов капацитет. Ясно е обаче, че те са близо двойно по-скъпи от тези за разтоварване на втечнен газ на терминалите в Гърция, става ясно от парламентарния доклад.

Изчисленията показват, че България ще даде на Турция 13,8 млрд. лв. за 13 години.

Според изчисленията на база договорените пари дотук „Булгаргаз“ е платила около 224 млн. долара на „Боташ“. Дневния разход е близо 500 000 долара на ден.

А идва ли газ

Газ идва, но в далеч по-малък обем от този, за който България плаща. Фиксираната такса е за внос по инфраструктурата на турския оператор на 1,85 млрд. куб. м годишно втечнен газ. В договора пише, че България може да разтоварва 14 танкера годишно. Според доклада в парламента обаче това са 1,3 млрд. куб. м на година, но се държи такса за целия обем.

За година и три месеца, откакто е в сила споразумението с турската страна, България е внесла едва близо 240 млн. куб. м втечнен газ. Това се равнява на един танкер и половина.

Освен това България внася по 1 млрд. куб. м газ от Гърция и Азербайджан. Т.е. общо, според трите договора – 3,85 млрд. куб. м. Потреблението на газ в страната е около 2,6 – 2,8 млрд. куб. м годишно.

До какво води това

Тъй като договорът позволява на „Боташ“ да използва българската газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“, това вече е довело до загуба на 27% пазарен дял в България за „Булгаргаз“ за 2023 г., констатира докладът на парламентарната комисия, пратен в прокуратурата и ДАНС.

За деветмесечието на миналата година „Булгаргаз“ губи на 80 млн. лв., пише „Капитал“. По-нови данни за финансовото състояние на държавната компания засега няма.

Според парламентарната проверка в последните 2 години „Булгаргаз“ по съществуващи договори има излишъци на газ в големи размери, които най-често продава под себестойност и по този начин се превръща в основен доставчик на евтин газ на борсите в България и Гърция. В резултат крайни клиенти на „Булгаргаз“ предпочитат да купуват от борсата, а не по договорите си с дружеството, където цената е по-висока.

Самото дружество казва, че продажбите под себестойност целят да минимализират щетите от платения вече газ към доставчики, като в противен случай общата загуба на „Булгаргаз“ би била приблизително 387,8 млн. лв.

Кой подписа договора

Документът е подписан в първия работен дена на 2023 г. – 3 януари, от директорите на „Булгаргаз“ Деница Златева и на „Боташ“ Бюрхан Йозджан в присъствието на служебния енергиен министър Росен Христов и турския министър на енергетиката Фатих Дьонмез. Това съобщи тогава правителствената пресслужба.

В изтеклото наскоро споразумение обаче, изпратено от „Боташ“ до вече сменената Златева, до тогавашния член на борда Веселин Синабов, както и до тогавашния ръководител на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов, стои подписът на Христов. По-късно стана ясно, че отделно споразумение е подписал и Малинов – активен участник в разговорите с „Боташ“.

В сегашното служебно правителство Малинов беше назначен за служебен министър на енергетиката. Златева беше уволнена, а мястото ѝ зае Синабов.

Договорът е подписан без знанието на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, и е бил съгласуван само от 9 министерства, става известно от доклада на временната комисия. Сред тях не е Министерството на финансите. Когато кабинетът „Донев“, назначен от Румен Радев одобрява договора, самият той не е предоставен на министрите, става ясно още от парламентарната проверка.

По думите на Илиян Василев договорът е невъзможен без ключовата роля на Владимир Малинов като шеф на газопреносната мрежа „Булгартрансгаз“. А той вече е служебен министър.

„Защото подписът на Малинов под тристранния протокол отваря интереса на „Боташ“ изобщо към договор с „Булгаргаз“, казва Василев.

Според експерта са защитени интересите на Русия и Турция, но не и на България – нито като потребител, нито като транзитьор на газ.

„Всъщност този договор е продължение, прелюдия към следващия етап от развитието на проекта „Турски поток“, казва Василев. И добавя, че това е новият етап от заобикалянето на Украйна като газово трасе.

Така ще се пренасочи „единственият останал руски газ, който се транзитира през Украйна – през Турция“, за да се снабдяват с него Словакия, Австрия и Унгария.

България има интерес потребителите на газ да го получават евтино, но нито „Турски поток“, нито договорът с „Боташ“ водят до това, казва Василев.

„Регулираната ни цена, която КЕВР одобрява, е по-висока от пазарната. Това не е защита, а антизащита – това е вземане на пари“, казва той.

Наднича ли Русия

Още когато се подписа договорът, имаше съмнения, че той може да доведе до внос на руски газ в България и транзитирането му, но „маскиран“ като турски. Причината е, че според турското законодателство газът, който „Боташ“ предоставя, става турски, без значение какъв е произходът му. Турция е сред най-големите клиенти на руската „Газпром“.

Според Илиян Василев без достъп до транзитната система на България, скрепена чрез договора с „Боташ“, нищо от договорките между Русия и Турция не може да се осъществи. Договорката е руски газ да излиза в Турция и да излиза оттам като турски – през връзката с България – пункт Странджа-Малкочлар, който е част от Трансбалканския газопровод.

А България, вместо „да извади изгодна сделка, предлага транзитната си система на най-ниските възможни цени в Европа“.

„Тоест България субсидира Путин и войната му“, казва Василев.

По думите му дори разследването на договора от ЕК да открие, че той не съответства на регламентите и да препоръча неговото прекратяване, тя само може да глоби България. А „Боташ“ нищо няма да загуби.

„Така че България веднъж губи, ако прекрати договора и втори път – от потенциално наказание на ЕК“ казва Василев. И добавя, че това е „грандиозен провал на преценка на действие“.

По думите му толкова голям ущърб за България за толкова кратко време не е имало. Щети е нанесъл и „Турски поток“, и проекта за АЕЦ „Белене“, но в продължение на много години.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036