От много време си мечтая за уок, оня дълбок китайски тиган , в който готвят почти всичко, каквото става и каквото (според нас) не става за ядене. Ама китайците си го ядат. Та от близо месец го имам, ама все не му идва ред да се представи. До вчера.
Минаваме през магазина и гледам едни пилешки пържоли , на които срокът ще изтече след два дена, та се сещам за “ Шогун“. Там един готвач беше закачил за шията един фазан на стрехата на къщата и щеше да го чака докато се полуразпадне и откъсне, че да го сготви. Не го дочака, понеже по погрешка на готвача му отрязаха главата. Сигурно е имало защо… Като отворих опаковката, се сетих за обезглавения готвач и съжалих, че не е хвръкнала тиквата на тоя, който се представя в Стара Загора за доставчик и търговец на въпросния магазин.
Както и да е, парите са дадени и това трябва да се изяде. Японците го ядат и ей ги докъде са стигнали. Купих пет-шест големи гъби печурки( не ми се ходеше надалеч за муар , вярно хрупкави, ама трябва да се киснат и това удължава процеса. Взех и три-четири чушки сиврия за аромат и един пакет зеленчуци за китайско. Загрях тигана, сипах олиото и турих най-напред една глава лук по на едро така, че да мяза на китайско и една лъжичка чили.
Като се позапържи, добавих чушките и гъбите и накрая онова китайското от пакета. Опържи се това нещо и го извадих. Сипах две три лъжици шарлан, понеже си му обичам миризмата и като се нагря, сложих вътре и пилешките мощи. Изпържиха се. То в уок е нещо средно между пържене и печене – на дъното се пържи, а по стените на тигана, като няма олио и се пече, та се получава оня интересен аромат на китайското ядене. Накрая добавих четири наситнени скилидки чесън, две лъжици соев сос от светлия, малко оцет от смокини(такъв имах в момента) и разбърках всичко.
Получи се добра вечеря и никаква идея за изтичащия срок на годност на това нещастно пиле…
Сготви: Тошко Маринов в Рецептите на Тото