Снимка: Bloomberg LP |
Полша неочаквано повиши лихвите за първи път от 2012 г. насам, огъвайки се под натиска на правителството и на инвеститорите да предприеме действия срещу ускоряващата се инфлация, която вече доведе до повишаване на лихвите в Източна Европа, предава Bloomberg.
Ходът беше предприет часове след като премиерът Матеуш Моравецки заяви, че очаква „уместен“ отговор от централната банка на най-бързия ръст на цените от две десетилетия насам. Някои анализатори приеха изказването му като знак, че политическото приемане на по-високата инфлация се изчерпва.
Централната банка повиши бенчмарковата си референтна лихва до 0,5% спрямо рекордно ниското равнище от 0,1% – стъпка, която нито един от 29-та анкетирани икономисти от Bloomberg не прогнозира. След новината злотата постигна най-големия ръст на стойността си сред валутите на развиващите се пазари, а разпродажбите на облигации продължиха и индексът на кредиторите WIGBank достигна най-високото си ниво от 2018 г. насам.
Гуверньорът на централната банка Адам Глапински заяви по-малко от ден по-рано, че повишаването на лихвите наближава, но не даде сигнал, че ще се случи толкова скоро, като дори каза, че за това може да са необходими още пет тримесечия.
В съобщението си от сряда банката не посочи дали ще последват още повишения на лихвите, като отбеляза само, че ръстът на цените на потребителските стоки, който е сред най-бързите в ЕС на ниво от 5,8%, ще остане висок.
„Централната банка вече не може да игнорира подобна инфлация. От друга страна това е напълно шокиращо решение предвид изявленията на Глапински до момента“, коментира Моника Куртек, главен икономист в Bank Pocztowy.
Но макар и изненадващ, ходът поставя Полша в унисон с други страни от региона. Унгария и Чехия вдигнаха лихвите си вече няколко пъти в отговор на сходно ускоряване на инфлацията и планират да пристъпят към още повишения. Румъния неочаквано увеличи лихвите във вторник за първи път от 2018 г. насам.
Освен в региона натискът за затягане на паричната политика се увеличава и у дома, въпреки че растящите случаи на COVID-19 създават рискове за възстановяването на икономиката след блокадите.
Трима от предшествениците на Глапински предупредиха тази седмица в отворено писмо, че ново отлагане на повишаването на лихвите ще застраши икономиката и ще съставлява нарушение на мандата на централната банка да бъде пазител на ценовата стабилност.
Според анализатори от ING Bank предстоят още повишения на лихвите, с които бенчмарковата лихва може да достигне 2% спрямо 1,5% преди пандемията.
„Това не е краят. Очакваме голяма фискална експанзия през 2022 г. и висока инфлация“, отбелязаха те в Twitter.
Стотици участваха във възпоменанието на жертвите на насилствената асимилация на българските турци, видя репортер на…
Заради по-силната конкуренция от страна на Китай, спадащите продажби у дома и новия натиск от…