Пол Елюар и словесният сюрреализъм

„Слоновете са заразни“. Чий блестящ мозък роди това? Приписва се на Пол Елюар, но той само го цитира в книгата от 1925 г. „152 припомнени притчи“.

„Който спи с папата, трябва да има дълги крака“ – и това е от бисерите, които са радост за сюрреалистите. „Никой не плува в гората“, а също: „Не можеш да превърнеш парфюмите в цветя“.

Как да не сетиш за Лао Дзъ или за Стария Питер Брьогел, който през 16 век изпревари сюрреализма с 4 века. Да, слоновете наистина са заразни.

Терминът „сюрреализъм“ се появява през 1903 г. в пиеса на Аполинер, но истинският му предтеча е Алфред Жари. Ужасите на Първата световна война придават легитимност на стремежа за неконвенционално изкуство. Бунтът започва с Тристан Тцара и дадаизма. Всичко е Дада, а какво е Дада – не се знае.

В Париж Бретон и Арагон пропагандират автоматичното писане. Там се събират все повече тревожни умове и през 1924 г. идва откровението – „Манифест на сюрреализма“.

„Крехкият дъжд държи керемидите

в равновесие. Балерината

никога няма да се научи

да се лее и да скача

като дъжд“.

С поезия като в „Изкуството на танца”, прекрасна миниатюра на Пол Елюар, той е централна фигура за сюрреализма и един от най-великите френски поети, независимо от тежката сянка на комунистическите му страсти после.

Йожен Емил Пол Гриндел е роден през 1895 г. в Париж. Баща му се замогва с недвижими имоти. Самият Йожен не е добър ученик, има туберкулоза, а на 16 се лекува в Давос. Там среща Елена Дякова, кльощаво и грозновато, но умно и амбициозно руско момиче.

Той признава, че иска да бъде поет, а тя му става критик и муза. Той я нарича Гала, тя него Пол, защото смята, че всеки французин трябва да се казва така. Също така добавя и майчината му фамилия – Елюар.

През 1914 г. двамата се разделят, но се заклеват да не се разделят. През Първата световна война Пол е санитар. Той преживява ужаси и сам е обгазен.

Гала принуждава техните да я пратят да учи в Париж. Когато майката на Пол вижда бъдещата си снаха, възкликва: „Ама тя прилича на мишка“. Все пак двамата се женят през 1918 г. и имат дъщеря – Сесил.

От фронта Елюар си идва с две стихосбирки и се запознава с Бретон и Арагон. Те не искат да са добри граждани, мразят стремежа за пари, буржоазния морал, политиците, властта и най-анархистично отхвърлят ограниченията. Пол и Гала живеят според тези принципи. Любовта им не означава, че се ограничават в секса. Напротив, лудуват с когото им падне. През 1921 г. срещат Макс Ернст – и тримата заживяват заедно в къща, по чиито стени Ернст рисува. Малката Сесил се радва на патето над леглото си, но е ужасена от голото тяло на майка си с извадени вътрешности от всекидневната.

„Не си спомням да съм го намирала за странно“ – казва тя по-късно.

Постепенно обаче се трупат напрежения. Елюар все по-често оставя другите сами и се дави в алкохол. През 1924 г. излиза за кибрит, но обикаля половината свят по море. Мислят го за мъртъв, докато след 7 месеца не идва писмо.

Всички хукват след него. Самата Гала си прибира Пол от Сайгон, а Макс се запилява из Камбоджа.

Тройката все пак се разпада, а Елюар продължава да пише за музата си:

„Тя стои на клепачите ми,

а косата ѝ е в косата ми.

Има цвета на окото ми,

има тялото на ръката ми.

В моята сянка тя е потънала

като камък в небето.

Тя никога няма да затвори очите си

и не ме оставя да спя.

Сънищата ѝ в яркия ден

изпаряват слънцата,

а мен карат да се смея да плача и да се смея,

да говоря когато нямам нищо да кажа.“

През 1927 г. част от лудите сюрреалисти, включително Елюар, се записват комунисти, а ние и досега се мъчим с въпроса кое е първичното – дали връзката с комунизма убива таланта му, или пресъхването на таланта го води към плакатната поезия и възхвалата на Сталин.

Да, през 1933г. поетът твърди, че СССР е „център за износ на кретенизъм по света“ и е изключен от ФКП. През Втората световна война, обаче възстановява членството, а до смъртта си през 1952 г. е сред „полезните идиоти:, които рекламират тоталитарния комунизъм.

Направо да не повярва човек, че е същият Пол Елюар, който написа „Добър ден, тъга“ или знаменитото „Обичам те“:

„Обичам те за всичките жени, които не познавам.

Обичам те за всички времена, в които аз не съм живял.

За мириса на чистия простор и за дъха на хляба топъл.

И за топящия се сняг, за първите цветя напролет.

За животинките, които от хората не се изобщо плашат.

Обичам те, за да обичам.

Обичам те за всичките жени, които не обичам“.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .