Пол Линч, който пише, за да си напомня, че „истината всъщност е невъзможна“

“Тази книга не беше лесна за написване. Рационалната част от мен смяташе, че с написването й ще обрека кариерата си на провал, но все пак трябваше да я довърша”, каза писателят, след като получи приза на церемония в Лондон в неделя вечерта.

Романът разказва за майката на четири деца Айлиш Стак, чийто живот в Дъблин се преобръща наопаки след изчезването на съпруга ѝ, издирван от тайната полиция. Докато героинята опитва да запази семейството си, Ирландия се превръща във фашистка държава.

Линч коментира, че макар идеята за въвеждане на полицейски час и появата на вирус му е хрумнала още преди въвеждането на ограниченията заради епидемията от коронавирус и затова му е било странно да види как се превръща в реалност.

Той все пак отбеляза, че книгата му не е “пророческа декларация, но резонира с действителността за читателите, които искат да помислят върху това”.

“Читателите ще възприемат книгата като трогателна и истинска, и няма да забравят скоро предупрежденията, които тя съдържа”, каза и канадската писателка Еси Едугян, председател на журито, наградило Линч.

По думите ѝ романът “Песента на пророка” “улавя социалните и политическите тревоги на нашето време”. Едугян го описа като “триумф на емоционалния разказ, смел и дързък”.

Пол Линч е роден през 1977 г. в Лимерик, Югозападна Ирландия. Когато е още бебе обаче, демейството му се мести на север в Инишоуен, където баща му започва работа в бреговата охрана. Линч се мести в Дъблин през 90-те години на миналия век и живее там и до днес.

Преди да се отдаде на писането, той работи в местното издание “Съндей трибюн”. Там Линч е едновременно заместник главен помощник-редактор и филмов критик.

Първият си роман, Red Sky in Morning, той издава през 2013 г. Той е вдъхновен от историята за масов гроб на ирландски емигранти, открит при разкопки близо до Филаделфия, САЩ. През 2014 г. излиза втората му творба, The Black Snow. Романът разказва за завръщането на ирландски емигрант в графство Донегал, последвано от трагедия.

Третият му роман, Grace (2017), печели множество награди, включително за ирландски роман на годината. Книгата разказва за борбата за оцеляване на младо момиче по време на Големия глад в Ирландия между 1845 и 1849 г.

Следва Beyond the Sea, издаден през 2019 г. Романът е вдъхновен от реалната история на двама корабокрушенци, озовали се на лодка в Тихия океан. Заради него творчеството на Линч е сравнявано с това на автори като Ърнест Хемингуей, Самюъл Бекет, Фьодор Достоевски и Пабло Неруда.

“Вярвам, че си струва да пишем, за да си припомним какво не можем да знаем. Да си напомним, че сигурността е опасна. Това фактическо познание за света хвърля само малка светлина. Художествената измислица е необходима, защото ми се струва, че само тя може да побере пълната странност на живота. За да ни напомни, че истината всъщност е невъзможна”, казва Линч в интервю за литературното издание Еlectric Literature през 2015 г.

Темата за невъзможната истина се прокрадва и в романа му Grace: “Дневната светлина те подмамва да мислиш, че това, което виждаш, е истина, позволява ти да преминеш през живота, мислейки, че знаеш всичко. Но истината е, че сме сомнамбули. Вървим през нощта, която е хаос и тъмнина, и завинаги пази истината за себе си.”

Ирландският писател вярва, че “литературата е за съзерцание, а не за бързо четене на сюжет и факти”. И макар че определя съвременната епоха на интернет като “тиранията на новото”, все пак казва, че “винаги ще има хора, родени за книги – всяка епоха има своите съзерцатели”.