Помиярската вакханалия на системна гавра с българския президент е преди всичко унижение на българската държавност.

Продължаващото обсъждане поведението на шепа маргинали е най-добрия начин обществото да им създаде чувство за задоволство и признание. Тези индивиди не заслужават повече коментари и интерпретации. Това, което има значение е фактът, че гаврата с национални институции се извършва в национален ефир, на честотите на национална – макар и комерсиална телевизия, известна с печално ниски стандарти на журналистическа етика и публичен морал. Преди броени дни бях в Букуреш и присъствах на публична проява, която бе посетена от президента на Румъния. При влизането на президента залата стана на крака – не защото той е изключителна личност, а защото олицетворява суверенитета на нацията. Всички изслушаха прави химна на Румъния, след което започна деловата работа на конференцията. Ритуалите имат своя смисъл – в конкретния случай те утвърждават ценността на националния суверенитет и уважението към тези личности и публични позиции, които понастоящем са натоварени с отговорността да съхраняват суверенитета на държавата. Помиярската вакханалия на системна гавра с българския президент е преди всичко унижение на българската държавност. Навсякъде в демократичния свят има вицове, карикатури, шеги с хората на върхови публични позиции. Но гаврата, личните обиди, системното опозоряване са специалитет на мутренската „публичност“ в едно българско общество, в което обществената тиня се е разпенила на гребена на държавата, на културата, на медията и се преживява като законодател на целокупния ни живот. Когато въшка се ояде – излиза на челото. Пипва микрофона и налага собствената си простотия като универсален стандарт на поведение и подражание. Медията е голяма сила. След простака тръгват легиони простаци… Хвърлянето на камък в блатото винаги връща върху нас рядката кал. Затова аз не бих коментирал шоуто на марионетките. И не мога да не коментирам пасивността на институциите. Ако днес целенасочено се деградира статутът на българския президент – утре по същия начин ще се подходи и към всички други обществени и държавни институции. Защото дефиницията за простак е индивид, който не притежава мярка за нещата. Ние – гражданите – сме тези, които трябва да наложим стандарти на поведение, произтичащи от чувството за приличие, от разбирането, че институциите, представляващи нашата общност трябва да изразяват и пазят нашето собствено достойнство. Защо не го правим? А ежедневно постоянстваме в друго – хвърляме бисерите на свинете и се чудим защо се обръщат да ни ухапят.

Огнян Минчев – фейсбук