Помним и тачим. Мавзолей-костница „19 юлий 1877“

В чест на 144 години от боевете при Стара Загора по време на Руско – турската освободителна война /1877-1878 г./ венци и цветя ще бъдат положени на редица паметници, посветени на Освобождението на Стара Загора. Представяме ви ги.

Мавзолеят-костница „19 юлий 1877г.“ е миниатюрен и скромен архитектурен паметник, изграден в северозападната част на Стара Загора, под Аязмото. В него са положени костите на 2000 мъченически загинали християни на 19/31 юли 1877 г.

Помним и тачим. Паметник на загиналите старозагорци във войните

В историческите сведения се отбелязва: „…свещеник Стаю Колев, Дочо Хр. Иванов, Д. Нейков, Тане Иванов, брат на свещеник Захарий, които след оттеглянето на турците се завърнали да дирят или заровят някои от членовете на семействата си, видели труповете в църквата един върху друг и миризмата била ужасна. Разбитият от турските бомби свод бил затрупал значителна част от убитите тела и след Освобождението били извадени и в един трап заровени.“

Помним и тачим. Паметник на Трета опълченска дружина и подп. Калитин

Така дерето, минаващо покрай Синджирлията кладенец, се превръща в общ гроб. Но при всеки пороен дъжд в дола се събира вода, която отмива част от пръстта и част от костите на погребаните излизат на повърхността. Кварталните кучета започват да ги разнасят в околността. И така година след година.

Докато накрая се появява един свещеник, родом от Карлово, който, научавайки за трагедията, преживяна от жителите на Стара Загора на 19 юли 1877 г., и хилядите невинни жертви, търси начин да съхрани паметта за тях. За богоугодното дело, замислено от Георги Клисаров, енорийски свещеник при храма „Св. Троица“, са привлечени и много други енориаши.

Идеята на един скромен свещенослужител и ревностен патриот успява да обедини родолюбците от квартала. Със съвместни усилия се събират средства и се гради паметникът през първото десетилетие на ХХ в. След преодоляване на трудностите мавзолеят е завършен в края на 1909 г.

Проучва се мястото на масовия гроб, изваждат се останалите под земята черепи и кости и се поставят в новоизградената костница. Останките са събрани и дезинфекцирани с участието на фелдшера Иван Гарванов, а след това са положени в специално подготвената за целта ниша. Така мъченическите кости, потънали в забвение в една безкръстна могила, най-после намират покой.

Помним и тачим. „Защитниците на Стара Загора“

Поканата от Комитета „Мавзолей 19 юлий 1877 г.“ в Стара Загора за освещаване носи дата 7 юли 1910 г. и гласи: „На 20 юлий т.г. ще стане освещаването и откриването на „Мавзолея 19 юли 1877 г.“, съграден през миналата година на северозападния край на града, в който са поместени костите на загиналите около 3000 души мъже, жени и деца в храма „Св. Троица“ на 19 юлий 1877 г. от Сюлейманпашовите орди.

Сутринта след Божествената литургия в храма „Св. Троица“ с кръстно шествие ще се отиде при самия мавзолей, дето ще се отслужи панихида за успокоение на душите на падналите за свободата на България и след това ще стане освещаването и откриването на мавзолея – този възпитателен за града и целия народ институт.
Комитетът счита за свой приятен дълг да покани всички граждани и селяни от околията, на която не малко жертви има паднали в града на 19 и 20 юлий 1877 г. да вземат участие при откриването на мавзолея.“

Така от 20 юли 1910 г. започва да се чества паметта на избитите с тържествени богослужения и шествия до новопостроения мавзолей.

През 1935 г. в близост до мавзолея-костница е издигнат и малък възпоменателен паметник от работниците на комуналното стопанство („от чистачите на града“) в Стара Загора. През 30-те години Петко Костадинов се заема с ограждане на мястото около мавзолея и озеленяването му. Вероятно по това време и отново с дарения е изградена и великолепната мраморна чешма.

След 9 септември 1944 г. историята на мавзолейчето се губи. На практика дотогава църквата е полагала някакви грижи. После години наред следва забвение.

По случай 100-годишнината от боевете край Стара Загора, част от костите се пренасят в Мемориала „Бранителите на Стара Загора“. Няма официални сведения какво е станало с останалите, но при всички случаи те са изнесени от там. По стари документални снимки се изчислява, че грамадата от тленни останки е над 1.5 м. Сега саркофагът в криптата е 1 м на 60 см.
През 1998 г. Мавзолеят-костница е обявен за паметник на културата с национално значение.

Преди няколко години по проект „Красива България“ е направен основен ремонт на сградата и района около нея. В двора е поставена каменна композиция „Пиета“.

Мавзолеят-костница „19 юлий 1877 г.“ е място за поклонение и размисъл. Храм, увековечаващ паметта на загиналите за свободата мъченици. Той е и признание за жертвите и призив за преоценка на трагичните факти от миналото, родили свободата.