Помним и тачим. Паметник на Трета опълченска дружина и подп. Калитин

В чест на 144 години от боевете при Стара Загора по време на Руско – турската освободителна война /1877-1878 г./ венци и цветя ще бъдат положени на редица паметници, посветени на Освобождението на Стара Загора. Представяме ви ги.

Паметникът на Трета опълченска дружина и подп. Калитин е посветен на руските войници и българските опълченци, дали живота си за защитата на Стара Загора на 31.07.1877г. (19.07 по стар стил) по времена Руско-турската Освободителна война.

Проектиран е от арх. Атанас Донков и е изграден от каменоделеца Злати Амзов. Орнаментите и детайлите са оформени от майстора Теньо Ибушев, скулптора Стоян Стоянов и художника Петър Ципоранов. Паметникът е във форма на саркофаг, върху който е стъпил бронзов лъв. Открит е през 1927г., по повод 50 годишнината от Старозагорския бой, а лъвът, символизиращ мощта на българите, е поставен две години по-късно – 1929 г.

Монументът спомня небивалото геройство на цялата опълченска дружина, но е и личен поклон пред саможертвата на храбрия руски войн – подполковник Павел Калитин – Спасителят на Самарското знаме и сякаш събирателен образ на всички паднали за Свободата на Град и Родина.

Няколко месеца преди трагичната, но и триумфална битка, в Плоещ делегация от град Самара връчва знамето на Българското опълчение на специална церемония, в която то е заковано на дръжката със златни пирони. Присъства и подполковник Калитин, който се заклева, че ще умре, но няма да даде знамето в неприятелски ръце.

Е, той честно отстоява думата си.

Ето част от автентичния разказ на запасния полковник Стефан Кисов – още един от спасителите на Самарското знаме:

“Под знамето вече паднаха пет човека, на самото знаме дръвцето се бе пречупило, а турците продължаваха да настъпват. Докато около знамето се събираха остатъците от 3-а дружина, противникът се бе опомнил и отново се бe хвърлил в атака, кой знае коя вече по ред. Пет нови знаменосци един след друг паднаха убити под Самарското знаме. Тогава подполковник Калитин грабна знамето от последния убит опълченец-знаменосец С. Минков, пришпори коня си и изкомандува: “Следъ мене напредъ!” … Сетни думи, сетна команда на истински герой! … Точно в този миг достойният водач на 3-та дружина и най-храбрият офицер от Опълчението загина, пронизан от два куршума. Знамето бе спасено от опълченците.”