„Поне знаем къде е гробът му“. Руски доброволец избра самоубийството пред завръщане на фронта

На 21 май Алфред Галимов се връща в апартамента, който споделя с приятелката си в Набережни Челни, град на река Волга в Татарстан, след ден на военни учения в регионалната столица Казан.

Член на батальона „Алга“ – подразделение, съставено предимно от мъже, наети в Татарстан, 34-годишният Галимов е трябвало всеки момент да бъде изпратен обратно на война в Украйна след петмесечна почивка.

Същата вечер той изпраща SMS на свой роднина, за да поиска 200 000 рубли (2250 долара) – сума, която е почти четири пъти по-голяма от средната месечна заплата в региона. Това е странна молба за войник, който е напът да замине за фронта.

На следващата сутрин Галимов е намерен обесен в банята си – очевидно самоубийство.

Той не е оставил бележка, но негова близка, с която говори пред Татаро-башкирската служба на RFE/RL, казва, че Галимов се е страхувал да се върне на фронта. Възможно е да е искал парите, за да се откупи от службата си, казва тя.

„Виждах, че той не искаше да се върне на фронта“, казва роднината, която говори анонимно заради чувствителността на темата.

16 месеца след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, което се превърна в най-големия въоръжен конфликт в Европа след Втората световна война, броят на жертвите нараства. Много от оцелелите войници и от двете страни са травмирани от постоянния обстрел, обезобразените тела и страха от неизбежна смърт. В Украйна са засегнати и много цивилни граждани.

Макар че досега съобщенията за самоубийства на руски войници са малко, експертите твърдят, че това може да се дължи отчасти на опитите на семействата и военните да го държат в тайна – и че е въпрос на време проблемите с психичното здраве сред бойците и ветераните от войната да станат много сериозни.

„Удълженият престой на фронта, неадекватните грижи за психичното здраве по време на почивката вкъщи, без да се вижда краят военната служба, заедно с лошите условия и големите загуби – мисля, че е доста вероятно това да тласне някои хора към самоубийство“, каза пред RFE/RL Дара Масикот, старши изследовател по политиките в Rand Corporation, базиран в САЩ мозъчен тръст.

„Наистина мисля, че е вероятно да има голяма криза с руските ветерани от тази война“, каза Масикот.

Безсрочна служба

Преди войната Галимов е шофьор в куриерска фирма и едва се справя финансово. През лятото на 2022 г. се записва доброволец за четиримесечна обиколка в Украйна в батальона „Алга“. Семейството му не е съгласно, но предложението за заплата, която можело да достигне 195 000 рубли на месец (2200 долара), надделява.

По това време, няколко месеца след пълномащабното нахлуване, руските сили бавно набират сили в Източна Украйна, излизайки извън територията в Донбас, която Москва помогна на антикиевските сили да завземат във войната, избухнала там след като подклаждаше сепаратизма през 2014 г. Държавната телевизия преувеличава успехите на руските военни, като същевременно омаловажава значителните им загуби, оставяйки много бъдещи доброволци с нереалистични очаквания за войната.

Два месеца след изпращането на Галимов като офицер по комуникациите украинската армия започва мощна контраофанзива, разбивайки руските сили в североизточната и южната част на страната и отвоювайки обратно значителни територии.

На недостига си на жива сила Русия реагира с масови повиквателни и временно забранява на договорно наетите войници и доброволците да напускат служба. Вместо четири месеца, Галимов остава на фронта шест и това се оказва само първият етап от една безсрочна служба.

Когато се връща през януари за кратка почивка, е друг човек, казва още неговата роднина.

„Войната се отрази силно на психиката му. Стана раздразнителен. Чувствах, че се затваря в себе си, но никога не съм мислила, че това ще завърши със самоубийство“, добавя тя.

В съобщения, които е изпращал от фронта, той е разказвал, че се е сблъскал лице в лице с ужасите и лишенията на войната. След нападение на украинските сили на неразкрито място той е помогнал за евакуацията на ранени и вероятно загинали членове на своя батальон, за което е награден с медал за храброст.

По време на службата си Галимов се сражава в райони, където боевете са интензивни, около регионалната столица Херсон на юг и Лисичанск на изток. През ноември Украйна си възвърна Херсон, след като руските сили се оттеглиха на източния бряг на река Днепър след месеци на тежки сражения.

В Татарстан пристига информация, че батальонът „Алга“, което на татарски език означава „напред“, е претърпял тежки загуби във войната. Трудно е да бъдат установени числа, тъй като държавата не публикува данни, но RFE/RL успя да потвърди 20 смъртни случая от около 600 войници.

През януари, след като Галимов се връща в Русия, „Алга“ е изпратен във Вугледар в Донецка област, където през следващия месец е разгромен от украинските сили в жестока битка, в която според сведенията много от членовете ѝ са загинали. Някои от телата не са открити.

Още преди това членовете на батальона са недоволни от условията, в които живеят.

В писмо от ноември те се оплакват, че им липсват превозни средства, комуникационно оборудване, зимно облекло, обувки и хранителни запаси. Галимов пише на близките си дори за липса на храна, като казва, че понякога е гладувал по няколко дни.

Двама военнослужещи, които се присъединяват към батальона по същото време като Галимов, се връщат у дома без разрешение и искат да бъдат освободени, тъй като са изпълнили първоначалния си четиримесечен договор. Искането им е отхвърлено от съд през април.

През март, месец след кървавата баня във Вугледар, руските военни завеждат дела срещу осем войници от Татарстан за дезертьорство. През 2022 г. те са завели шест такива дела срещу войници от региона.

Проблеми със зрението

На фронта Галимов губи зрението на едното си око, след като наблизо избухва бомба, разказва още неговата близка. Когато се връща, търси лекарска помощ. Въпреки че състоянието му не се подобрява, това не е сметнато за достатъчно сериознен проблем, за да може мъжът да бъде освободен от служба. Казва, че няма смисъл да се опитва да симулира нещо друго, защото военните пак ще го върнат на фронта.

Не е ясно дали Галимов е претърпял травматично мозъчно увреждане (ТМУ) или посттравматично стресово разстройство (ПТСР) от инцидента с бомбата. Умереното ТМУ може да доведе до трайни последици, като често главоболие, загуба на зрението и личностни промени, наред с други неща.

Неотдавнашно американско проучване установи, че процентът на самоубийствата сред американските ветерани, преживели лека мозъчна травма, известна като сътресение на мозъка, е три пъти по-висок, отколкото сред общото население. При тези със средно тежко и тежко увреждане той е още по-висок.

По време на петмесечната си почивка Галимов не е получавал никаква психиатрична помощ. Русия има крайно неразвита система за психиатрична помощ за ветерани, която скоро може да се окаже и претоварена, твърдят експерти.

В статия в The Economist през май Масикот отбелязва, че според защитници на ветераните в Русия има 10 болници, обслужващи бивши военнослужещи, и само една от тях е насочена към психиатрични грижи. Този център разполага с 32 легла.

„Никой не работи по проблема с посттравматичното разстройство“, каза пред RFE/RL 44-годишният Борис от руската Удмуртска област, който страда от това заболяване и се е намирал в украинската Луганска област от 2014-2019 г. по време на войната в Донбас.

Той добави, че ПТСР ще представлява по-значим проблем за руското общество след този конфликт, отколкото след войната в Афганистан и войните в Чечения на Съветския съюз през 90-те и 2000-те години, поради по-големия брой жертви и разрушения, преживени в Украйна.

През февруари Съединените щати изчислиха, че почти 200 000 руски войници са били убити или ранени в боевете в Украйна. Оттогава насам този брой само се е увеличил на фона на продължаващите интензивни боеве в Бахмут и неотдавнашното започване на украинска контраофанзива.

Ерик де Соар – белгийски професор и специалист по психологически травми, коментира пред RFE/RL, че всеки, който е преживял насилие, има ПТСР. Това включва не само тези, които са почувствали заплаха от смърт, но и тези, които са станали свидетели на жестокост. По този начин броят на руските бойци, които потенциално се нуждаят от психиатрична помощ, е десетки хиляди.

Когато започна пълномащабната инвазия през февруари 2022 г., президентът Владимир Путин очакваше кратка, победоносна война в Украйна. Сега Русия се бори да изгради или подобри съоръженията, които да помагат на войниците, завръщащи се с психологически проблеми.

Тази пролет Русия обяви пилотна програма за посттравматично стресово разстройство за завръщащи се войници и заяви, че планира да създаде центрове за подкрепа на ветерани във всеки от осемте федерални окръга на страната, отбелязва Масикот в статията на „Икономист“. Центровете ще помагат на завръщащите се ветерани да намерят необходимата им физическа и психическа помощ, както и да предлагат заетост и правна помощ.

„Твърде рано е да се каже дали това ще смекчи удара върху здравната система, която вече е претоварена“, пише тя.

Роднината на Галимов казва, че самоубийството му е било болезнен шок и е донесло скръб, която няма да отшуми. Имат само едно малко успокоение – смъртта му се различава от тази на много други в батальона по едно: „Поне знаем къде е гробът му и мога да го посетя“.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036