Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст и Водокръщи.
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни“, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден.
В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята.
В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея.
Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем.
Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни.
Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито „водни имена“ на места се наричат мъжка Водица и женска Водица .
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят „совойници“. Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството.
Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук. Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара. Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстана и всички с кръст в името.
Ресор „Култура и туризъм“ към Община Стара Загора отчете ползотворна 2024 година и очаква още…