„Поредна игра“. Иска ли България да изгони „Лукойл“

„Дерогация“ стана често споменавана дума в политическото говорене седмица преди местните избори.

На три пъти в рамките на месец ГЕРБ и ДПС заплашиха руската компания „Лукойл“, че ще ѝ я отнемат. От дерогацията се възползва нейната рафинерия „Нефтохим“ в Бургас.

Дерогацията е изключение за България от европейската забрана за внос на руския петрол. Тя беше издействана от правителството на Кирил Петков през юни 2022 г. Срокът ѝ е фиксиран от Брюксел до края на 2024 г., а наскоро парламентът го съкрати до края на септември.

ГЕРБ предложи дерогацията да бъде прекратена още на 1 ноември 2023 г., но все пак гласува отсрочката с година. Седмица по-късно обаче ненадейно поиска отнемане на дерогацията веднага, без да посочи защо. На следващия ден каза, че ще оттегли искането, ако „Лукойл“ веднага плати на държавата дължими данъци. ДПС неотменно е до ГЕРБ в тези инициативи.

Правителството с мандата на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), в което ГЕРБ участва, а ДПС подкрепя в парламента, каза, че парите вече са поискани и ще бъдат платени до края на годината. Самата „Лукойл“ твърди, че дължимото е платено в срок.

„Нефтохим“ в Бургас е руска собственост от края на миналия век след приватизационна сделка. Оттогава компанията не плаща данъци в България и има господстващо положение на пазара на горива.

Десетилетия обаче интересите ѝ остават ненакърними, а правителствата са благосклонни към нея. Но напоследък парламентът, правителството и регулаторите предприеха поредица действия, свързани с руската компания.

Те се изглеждат като атака срещу руския инвеститор и защита на интересите на данъкоплатците в България.

Според експерта Никола Янков от Центъра за изследване на демокрацията обаче „нито едно от тях не е реална заплаха за компанията, а празни приказки, които нямат реално икономическо измерение“.

Иска ли действително България да изгони „Лукойл“? На какво се дължи интензивността на ходовете на управляващите срещу компанията и реално спъват ли я те?

Откъде дойде разминаването в политическото говорене за данъците, които „Лукойл“ дължи на държавата?

Каква ще е съдбата на рафинерията, ако влезе в сила общоевропейската забрана за внос и обработка на руски петрол преди гласувания срок 1 октомври 2024 г.?

Отговорите са в следващите редове.

Кратка история на рафинерията в Бургас

Петролната рафинерия на „Нефтохим“ започва работа по времето на комунизма през 1963 г. Приватизирана е през 1999 г. по времето на правителството на Иван Костов (ОДС).

Тогава 58% от капитала ѝ придобива руската компания „Лукойл“. Останалите са пуснати по линия на масовата приватизация и предложени на служителите. С времето „Лукойл“ успява да консолидира собствеността.

При приватизационната сделка държавата запазва т.нар. „златна акция“, която ѝ дава право на решаващ глас при вземане на стратегически решения. Тази възможност досега не е използвана.

С властта на „златната акция“ разполага енергийният експерт Бойко Ницов. Той беше избран за представител на държавата в Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ през септември след проведен от Министерството на енергетиката конкурс. Свободна Европа не успя да се свърже с него за коментар.

„Лукойл“ е частна и втората по големина нефтена компания в Русия след държавната „Газпром“. Управлява находища за добив на петрол и газ, притежава рафинерии и търгува с горива в десетки държави.

Под държавна протекция

Днес основен акционер (с 89,97 % от капитала) в „Лукойл Нефтохим Бургас“ е регистрираното в Швейцария дружество „Литаско“. То е дъщерна фирма на „Лукойл“ и неин изключителен търговски представител за международния пазар.

„Лукойл Нефтохим“ години наред не е плащала данък печалба. Това е възможно, защото работеше в България чрез „Литаско“, която купуваше от руската „Лукойл“ суров петрол и го продаваше на рафинерията. След това купуваше обратно преработения петрол и го продаваше на потребителите. Освен това отчита, че е на загуба в страната.

Целта на посредника е да купи евтино и да продаде скъпо. Така данъците от печалбата на рафинерията в Бургас отиваха обратно в Русия.

През януари 2023 г. служебното правителство на Гълъб Донев и компанията съобщиха, че цялата икономическа дейност на „Лукойл Нефтохим“ вече е преместена в България. От това следваше дружеството да започне да си плаща данъците, а тогавашният вицепремиер по икономическа политика Христо Алексиев каза, че то „има намерение“ да го прави.

Плаща или не плаща

В момента ГЕРБ и ДПС заплашват „Лукойл“ с отмяна на дерогацията за вноса на руски петрол, ако не си плати данъците. Става дума за изключението от санкциите на ЕС срещу Русия заради агресията ѝ в Украйна, които включват забрана за внос, преработка и износ на руски петрол.

Целта беше по този начин да бъдат облекчени потребителите на горива в България, но въпреки големите разлики между цените на руския и неруски петрол, цените на горивата останаха високи.

Двете партии твърдят, че рафинерията на „Лукойл“ дължи 500 млн. лв. данък. Така и не стана ясно защо темата за дерогацията се повдига пак след като вече бяха гласувани (включително от ГЕРБ и ДПС) законови промени, свързани с поетапната замяна на руския петрол в рафинерията, както и с дължимите от нея данъци и вноски.

Премиерът Николай Денков каза, че компанията е обещала до края на годината да се разплати. Самата компания каза, че си плаща изрядно и изцяло а „твърдения за обратното не са верни и накърняват доброто ѝ име“.

Очаква се „Лукойл Нефтохим Бургас“ да внесе в бюджета на държавата за 2023 г. общо около 400 млн. лв. данъци, каза финансовият министър Асен Василев.

От тях рафинерията вече е внесла общо 154 млн. лв. данък печалба и солидарна вноска. Тази вноска е временна мярка, която се дължи за т. нар. свръхпечалби за енергийните фирми от второто полугодие на 2023 г., т.е. от 1 юли, до 31 декември 2023 г.

С последните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане размерът на вноската беше увеличен от 33% на 50%, като се въведе и задължение за месечни авансови плащания. Облага се разликата в пазарната цена на неруския петрол и значително по-евтиния руски, който рафинерията внася.

Според финансовия министър данните на ГЕРБ (за дължими 500 млн. лв. от данъци) са от коригираща декларация за начисленото, подадена от „Лукойл“ в Националната агенция по приходите (НАП). Декларацията е отхвърлена.

За периода 2009-2020 г. групата на „Лукойл“ в България (рафинерията и бензиностанциите) е декларирала 1.8 млрд. лв. загуба, каза Василев. Печалба е отчетена за 2021 и 2022 г. – съответно от 170 млн. лв. и 404 млн. лв.

По думите му от обявените от „Лукойл“ платени данъци и осигуровки за 1,33 млрд. лв. всъщност 600 млн. лв. са косвени данъци като ДДС и акцизи върху горивата, които на практика са платени не от компанията, а от потребителите.

Действа ли България срещу „Лукойл“

През последните месеци парламентарното мнозинство, формирано от ПП-ДБ и ГЕРБ, но и подкрепяно отДПС, предприе серия от ходове срещу „Лукойл Нефтохим Бургас“.

Беше прекратена концесията ѝ за пристанище „Росенец“ – държавата си върна контрола върху него. Беше приета възможността контролът над рафинерията да се поеме от особен търговски управител.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби на два пъти „Лукойл“ заради злоупотреба с господстващо положение на пазара на горива.

Беше забранен и износът от България на суров нефт с произход Русия и на горива, получени от преработката му по силата на европейските санкции срещу Москва. Беше наложена и пълна забрана за внос на руски петрол, като преминаването към неруски петрол ще трябва да става поетапно до 1 октомври 2024 г.

Преди десетина дни финансовият министър Асен Василев каза, че „Лукойл“ продава рафинерията в Бургас, а причината е натиск от страна на правителството. Премиерът потвърди, че има заявен интерес от потенциални купувачи. „Лукойл“ отрече информацията.

България остави „Лукойл“ да прави около 3 млрд. долара годишно печалба от българските потребители

Според Никола Янков България не предприема реално действия срещу руската компания и остава добро място за бизнеса ѝ.

„Не мисля, че България действа срещу „Лукойл“. Тя комфортно го остави да внася руски петрол, с който да прави около 3 млрд. долара годишно печалба от българските потребители“, каза той пред Свободна Европа.

По думите му „държавата нито е събирала, нито иска да събира данъци“ от руската компания, няма и заведено дело в КЗК за монополно положение на пазара за складиране на нефт и нефтопродукти.

„Министерският съвет всъщност брани дерогацията за внос на руски нефт“, каза той.

Дерогация дадена, дерогация отнета

Според правителството реалистичният срок за поетапното преминаване на рафинерията към неруски петрол е около 12 месеца, защото при по-кратки срокове има риск от значително повишение на цените на горивата, спекула и недостиг. Янков определи тези аргументи като неверни.

Според него ГЕРБ също не е искрена в инициативата си за отмяна на дерогацията, защото в противен случай не би гласувала удължаването ѝ. Той определи действията на партията като „поредна игра“ на лидера ѝ Бойко Борисов с цел спечелване на дивиденти.

„Нито ГЕРБ, нито ПП-ДБ са искрени. Това е игра на Борисов, който знае много добре, че Асен Василев и Николай Денков имат слабо място по отношение на вноса на руски газ. И се пазари“, каза Янков.

Междувременно Бойко Борисов се спазарява за нещо, което реално го интересува

По думите му инициативите на Борисов, прокарвани чрез ГЕРБ или чрез ДПС, или биват оттегляни, или отхвърлени в парламента, но в крайна сметка „междувременно той се спазарява за нещо, което реално го интересува – политически актив или предимство“.

Според Янков рафинерията не се продава. Той нарече информацията за това „спекулация на Асен Василев, за да го оставят на мира за дерогацията“.

„Има едни огромни милиарди печалба на „Лукойл“, а какво става с тях и дали част от тях се разпределят по веригата, за да продължава това състояние, не мога да кажа“, каза Янков.

Според депутата от ГЕРБ Делян Добрев хора от кабинета вземат пари от „Лукойл“, за да не бъде отменена дерогацията преждевременно. „Хранилката на „Лукойл“ се оказва много голяма – в нея има членове на кабинета, министри“, каза той. Денков отговори, че ще заведе дела срещу тези, които си позволяват такива думи.

Пред Свободна Европа бившият посланик на България в Русия Илиян Василев определи действията на правителството спрямо „Лукойл“ като „търсена на своето“ с оглед на повишения риск от геополитическата несигурност на всяка инвестиция, свързана с Русия.

„В процеса на искане на своето обаче веднага сработват старите схеми на хората, които протекционираха и лобираха „Лукойл“ да прави тези пари“, каза той за ултиматума на ГЕРБ и ДПС.

По думите на Илиян Василев не е трудно от огромната печалба от милиарди долари „Лукойл“ да даде 7-8%, „за да смаже колелата на политическата и институционална подекрепа“, която е получавал през годините.

Може ли „Нефтохим“ да работи с неруски нефт

Рафинерията е проектирана на базата на постоянен достъп до суровина с определени физикохимични показатели от пристанището в Новоросийск на Черно море. Тя се доставя два пъти седмично до пристанището „Росенец“, казаха от „Лукойл“ пред Свободна Европа.

„Нефтохим“ може да работи и с други видове нефт, но те трябва да са максимално близки по свойства с руския. Компанията казва, че все още търси такива смеси, важна е ритмичността на доставката им.

„Налага се пренастройване на технологични процеси и определени модификации на оборудването, за да се изключи възможността от аварии с последици за живота и здравето на хората и околната среда“, казва „Лукойл“ в писмен отговор до Свободна Европа.

Всичко това изисква време и „Лукойл“ казва, че работи това да стане до определения срок за действие на дерогацията. Краят му според разрешението на ЕС е краят на 2024 г., а според последното гласуване в парламента – 1 октомври същата година.

Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията дори рафинерията да спре напълно работа, рискът от недостиг на горива на българския пазар може да бъде избегнат чрез управление на настоящите резерви и на инфраструктурата за внос на суров петрол.

Arhiv