Поредното плашило – глутамат

Поредното плашило, разпространено по форумите в интернет предимно от лаици, е глутаматът. Препоръките са дори да го изхвърлим изцяло от храната си, защото бил много вреден и едва ли не смъртоносен. Срещу глутамата има много борци, както и желаещи да минат за големи познавачи, пише в профила си в здравната платформа credoweb.bg д-р Цветанка Янакиева, специалист по хранене и диететика.

[ad id=“225664″]

Какво всъщност е глутаматът? Глутаминовата киселина е една от двайсетте аминокиселини, които изграждат белтъчните молекули на нашето тяло и други важни молекули с белтъчна структура. Това се отнася за всичко живо наоколо. Нейният анион и нейните соли се наричат глутамати. Тя не е от незаменимите аминокиселини, защото в организма може да се синтезира по много пътища. Нейното съдържание в тялото ни достига до 25% от количеството на всички аминокиселини – около 1,8 кг.

В майчиното мляко се съдържа много повече глутамат, отколкото в кравето.

Като нормална съставна част на белтъчните молекули глутаматът се съдържа във всички храни, съдържащи белтъчини – месо (повече е в месото от птици), мляко, сирене, риба, яйца, зеленчуци, домати, гъби, зърнени храни и варива. Това е свързаният глутамат. Присъствието в храната на свободен глутамат ѝ придава вкуса на месо (умами) и затова той се използва като усилител на вкуса.

Допълнително добавеният към храната като подправка (0,5 г) глутамат е само една малка част от консумирания като съставна част на хранителните белтъци (13-15 г) и синтезирания от организма (50 г). Токсичните нива са много високи и практически недостижими – над 200 г дневно.

[ad id=“263680″]

Освен да изгражда нашето тяло като съставна част на белтъците, глутаматът участва в много други важни процеси:

1. Най-разпространеният възбуждащ невромедиатор в нервната система, участва в предаването на нервните сигнали между клетките и е въвлечен в когнитивните мозъчни функции като памет и обучение. Без глутамат ние на нищо не можем да се научим.
2. Участва в поддържането на алкално-киселинното състояние, като коригира ацидозата (закисляването на организма).
3. Участва в процесите на детоксикация чрез регулиране нивата на амоняк, който нормално се отделя при метаболизма на аминокиселините.
4. Участва в естествената антиоксидантна защита – една от трите съставки на глутатиона е част от най-важните антиоксидантни молекули на клетките.
5. Образува стените на протонните канали в първия комплекс на дихателните вериги, които са основният път на образуване на използваемата от клетките енергия.

Оказва се, че глутаматът е естествена съставка на нашата храна.

[ad id=“236999″]

Привичният вкус на някои продукти е точно вкусът на природните соли на глутамата. Ако вие обичате вкуса на доматите, сиренето или гъбите, да не говорим за пържолите, вие обичате вкуса на глутамата.

И в това няма нищо лошо. Затова панически да се избягва глутаматът не е нужно. Трябва да се избягват продуктите за бързо хранене, в които той се добавя. Проблемът е, че усиленият приятен вкус предизвиква консумирането на все повече храна с всички последствия от това.