Categories: Поезия и проза

Пороен дъжд

Над парка облак иде.
Облак мрачен и космат.
Дъжд голям ще бъде.
Свърши пенсионерския рахат.
Първи капки.
Тежко тупат.
Пенсионерите под стрехите
се трупат.
Две момичета
като птичета
пърхат в локвите дъждовни.
Сякаш дъждът не е беда,
а някаква добра игра.
И чуруликат!
Баба изпод стряхата наднича
и на врабчетата предрича:
„ Ще настинете бе , баби!“
Старецът до нея
с блеснали очи
на бабата гълчи:
„Остави ги!
Млади са!
Здрави са!
По добре си замълчи“
Дъждът в порой се преобръща.
Улиците на реки превръща.
В небесата гръм и трясък.
Реките влачат камъни и пясък.
Опустяват уличните тротоари.
Всеки някъде се е прибрал
Но след много мълнии и трясък.
След реките от пороя
облакът се уморява.
Дъждът се укротява.
Приятно на липа ухае
Красив аромат
характерен за нашия град.
Хората отново щъкат.
Птиците пак чуруликат.
Песента им огласява
на облака падението,
и слънце – възкресението.
Лято е! Щастливо време!