Поредна схема! „Таен джоб“ за имоти

След публичния крах на „Софийски имоти“ през 2003 г., неговите остатъци и дъщерни дружества живеят в сянка, далеч от публичността. Но понякога е достатъчно едно име, за да се окаже, че в тъмното далаверите продължават. Този път името беше на кандидата за български еврокомисар Мария Габриел. От разследване на левия сайт a-specto (правено преди време за списание „Тема“, но непубликувано там) стана ясно, че поне в продължение на три години тя е използвала общински апартамент от 128 кв.м в квартал „Лозенец“ срещу наем от 400 лв. месечно. Жилището е собственост на „Заводпроект“.
Това не е незаконно: Габриел и фирмата твърдят, че наемът е отговарял на състоянието на жилището и на пазара, а общината казва, че „Заводпроект“ е търговско предприятие, което работи по правилата на пазара, а не по нареждане отгоре. Но, първо, двете страни си противоречат. В обяснението си пред a-specto Габриел посочва: „Това е единственото, което съм поискала като помощ, нищо повече“ (тя не вдигна телефона си, за да говори с „Капитал“). Не става ясно от кого и как е поискана тази помощ, но това изречение влиза в директно противоречие с думите на Йорданка Фандъкова. Когато въпросът за апартамента на Габриел е повдигнат пред Столичния общински съвет преди три години от съветника от БСП Николай Белалов, кметът на София декларира категорично, че „Столична община не е предоставяла общинско жилище на г-жа Мария Габриел“.

[ad id=“263680″]

Когато обаче един апартамент, собственост на 100% общинско дружество, е отдаден под наем на някого, този някой влиза в отношения с общината, независимо дали тя го признава или не. А от думите на Габриел става ясно, че тези отношения далеч не са били само търговски.
Това не е незаконно, но е нередно. Самата евродепутатка, която е такава от 2009 г. насам, получава доходи от осем хиляди евро на месец (без да се смятат хиляди евро надбавки за участия в заседания, комисии, пътувания и други разходи) и вероятно може да си позволи да ползва жилище в най-евтината европейска столица, като си го наеме на свободния пазар, подобно на всички останали жители на София. Ако е избрала да не го прави, вероятно не е само защото много е искала да даде пари на общината. Между другото средните цени за наем в района според imot.bg (за всички жилища, далеч не само 128 квадрата) са значително над 300 евро.

Но случаят с Габриел не е най-скандалното в тази история. Самото „Заводпроект“ е чудесен пример как продължава да се управлява Столична община и нейните активи. Това е дружество, чийто модел започва още по времето на Стефан Софиянски – отдалечено на една ръка разстояние, за да бъдат извършвани „на тъмно“ услуги от управляващите – и функционира безпроблемно и по времето на ГЕРБ и Йорданка Фандъкова.
Тайникът на „Софийски имоти“
„Заводпроект“ е бивше държавно дружество, което е приватизирано с всичките си имоти през 1999 г. от „Лабело“ ЕООД, която от своя страна малко след това става собственост на „Софийски имоти“, в най-скандалния й период – при управлението на Тошко Добрев. През 2003 г. се оказа, че под ръководството на Добрев „Софийски имоти“ е ощетило интересите на софиянци благодарение на хиляди заменки, продажби и апорти на терени и жилища в различни краища на столицата. След това СОС формално започна да взима мерки.

[ad id=“236993″]

В периода след скандала обаче отдалеченото през едно дружество „Заводпроект“ се оказва удобен джоб, в който да се крият апетитни имоти. През годините то е управлявало десетки апартаменти и няколко търговски площи, гаражи и свободен терен в центъра на столицата (виж повече в таймлайна към статията). На два пъти – през 2002 г. и през 2003 г. формално са извършени заменки. Така срещу етажи от офис сградата на ул. „Гурко“ 12, в която са регистрирани и трите компании, „Софийски имоти“ прехвърля на „Заводпроект“ апартаменти, магазини, гаражи и парцели. До 2008 г. тази собственост се продава и се отдава под наем почти безконтролно. От 2004 г. досега „Заводпроект“ се е разделила с около 16 апартамента и ателиета, един магазин, шест гаража и два офиса.

Със сигурност два от апартаментите на същия адрес като жилището на Габриел – бул. „Никола Вапцаров“ 25, са отишли под формата на замяна за роднини на съдията от Върховния административен съд Веселина Тенева. В същия вход живее и бившата съпруга на бившия главен прокурор Никола Филчев – адвокат Златка Томова. През 2004 г. „Заводпроект“ е имала общо шест апартамента и ателиета в блока, както и един гараж. В последната си сделка преди мораториума от 2008 г., наложен от общинския съвет, „Заводпроект“ продава на фирма, близка до някогашната силова групировка „Аполо-Болкан“ части от сградата на площад „Славейков“ 6А, където няколко години по-късно ще се появи централата на криптовалутата OneCoin.

Сградата на площад „Славейков“ 6А, в която сега се намира офисът на компанията OneCoin също е напуснала капитала на „Софийски имоти“ и „Заводпроект“ незабелязано в годините назад

Фотограф: Цветелина Белутова
Към момента фирмата разполага с „20 жилищни имота, три гаража, терен, един търговски обект и идеални части от други два търговски обекта“, обясниха от Столична община пред „Капитал“.

Десет години по-късно: все така

Тук вече се чудите защо й е през 2017 г. на София фирма, която по собствените й думи пред „Капитал“ има за основна дейност „стопанисване, управление и отдаване под наем на недвижими имоти“ и дори е на загуба (виж карето). Дори Столична община признава, че няма причина за съществуването на „Заводпроект“ и то трябва да бъде закрито. Още преди четири години. „Дружеството продължава да съществува, тъй като през 2013 г. е изготвен правен анализ, като в него са разгледани и посочени всички способи за преструктуриране и ликвидация на „Заводпроект“ ЕООД, които могат да се приложат самостоятелно или в комбинация“, обстоятелствено отговориха от Столична община на въпрос на „Капитал“. „Изводът е, че преди приключване на всички съдебни спорове, по които дружеството е страна, не следва да се предприемат горните действия“, казват от администрацията.

[ad id=“218548″]

Разбира се, по-краткият отговор защо това дружество действа е: за да може да дава апартаменти на когото трябва. В отговора на Фандъкова от 2014 г., за който вече стана въпрос, се казва, че „някои от общинските търговски дружества също разполагат с жилищни имоти. Управлението на тези имоти се извършва с цел печалба и отдаването им под наем е съобразено с пазарните условия“. Интересно с каква цел печалба се отдават имотите, ако списъкът с наемателите им, публикуван от „Биволъ“ показва, че средният наем е под 200 лв., за имоти които на пазара струват многократно повече (например апартамент на „Орел“ от 98 кв.м, отдаден за 195 лв.). Сред наемателите личи Калин Диков – брат на бившия главен архитект на София.

Тези цени обаче очевидно не са официален предмет на интерес от страна на самата община, както и на Сметната палата. Когато през 2015 г. палатата прави проверка как Столичният общински съвет (СОС) управлява фирмите на общината, „Заводпроект“ изобщо не попада в обхвата на проверката. „Заводпроект“ не фигурира и в докладите на балансовите комисии, които преглеждат всяка година общинските дружества.

[ad id=“225664″]

През 2007 г. разследване на вестник „Банкеръ“, посветено на отношенията между дружеството и „Софийски имоти“, доказва че фирмата взима решения под контрола на общинския мастодонт и съществуването й е само за да бъде избегнат контролът на общинския съвет. Оттогава няма публична информация за промени или преструктуриране. СОС няма никакво отношение към управлението на дружеството, което се назначава от едноличния собственик – „Лабело“. В последните години управители на „Лабело“ и „Заводпроект“ са едни и същи лица. Такъв е случаят и до момента. И двете фирми се управляват от бившия служител на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (бившата ДАИ) Асен Дерменджиев. Дерменджиев пристига в „Лабело“ и „Заводпроект“, когато начело на компанията-майка „Софийски имоти“ застава Атанас Тодоров, също бивш кадър на ДАИ. Агенцията има тесни връзки с управлението на ГЕРБ в Столична община – от „Автомобилна администрация“ към общината са се прехвърляли и Любомир Христов (до миналата година заместник-кмет по транспорта на София) и Симеон Арнаудов (до миналата година изпълнителен директор на Центъра за градска мобилност). И двамата подадоха оставки миналата година заради обществена поръчка, възложена на съпруг на депутатка от ГЕРБ.

Та това е дружеството, от което Мария Габриел е получила помощ, накратко: общинска касичка, която и в най-добрите си години е носила на собственика си печалба колкото три месечни заплати на самата Габриел. На фона на други скандали в общината нейният случай изглежда незначителен – сумата е малка и ако има някаква щета, тя е в пропуснати ползи. Ключовият въпрос със „Заводпроект“ е дали то не продължава съществуването си само за да може под радара на всякакъв вид контрол да прави услуги на близки до властта. И за кого още действа този механизъм?

http://BNews.bg