Послание към потомството

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 64, 1990 г.
ПРЕД 5 ОКТОМВРИ – ДЕНЯ НА СТАРА ЗАГОРА
ПОСЛАНИЕ КЪМ ПОТОМСТВОТО
Преди почти 111 години, на 5. Х. (ст.ст 23 септември) оголелите и обосели, но оцелели (!) от ятагана на Сюлеймановите пълчища старозагорци се събират в центъра на родното пепелище, за да положат основният камък за съзиждането на новата Стара Загора. Тържественият молебен е отслужен от митрополит Климент (писателя Васил Друмев). А по инициатива на Атанас Илиев, тогава секретар на департаменталния съвет, върху медна плоча е вписан текст-послание към потомството – положен под основния камък, в толкоз пъти изпепеляваната старозагорска земя. Документът има следното съдържание: „Днес, двадесеят третий септември 1879 година след Рождество Христово ся положи от собствената ръка на Негово сиятелство княза Александра БОГОРОДИ, главний управител на Източна Румелия, този основний камък за възобновление на града Стара Загора, в царуването на Всеросийский император АЛЕКСАНДРА ІІ-и НИКОЛАЕВИЧА, в князуването на българский княз АЛЕКСАНДРА І-й БАТЕМБЕРГСКИЙ в дните на Негово сиятелство княза. АЛЕКСАНДА БОГОРОДИ, главний управител на Южна България, наречена Източна Румелия, на директора на земеделието, общите сгради и пр. доктор Вълковича, на старозагорский префект Нестора Марков, на председателя на Старозагорски градский съвет Стефана Стойков Салабашев. Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на турските войски, предводителствувани от Сюлейман паша, при което нашествие ся избиха, изклаха и изгориха до 7850 българи – мъже, жени и маловръстни дечица – Преди разсипването града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650.
Това са написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството.”

[ad id=“225664″]
Коментарът, можем да кажем, е излишен. И все пак… Документът е уникален не само като исторически факт, но преди всичко с вложения в него замисъл за приемствеността на поколенията, за естествената връзка между минало, настояще, бъдеще. Затова през 1979 г., когато се подготвяше чествуването на 100-годишнината от възстановяването на Стара Загора, предложих той вписан върху мраморна плоча и положен заедно с мемориалния знак, отбелязващ мястото на основния камък. Но едва ли е нужно да казвам, че споменаването в документа на толкоз князе, царе и прочее личности от миналото, предреши неблагоприятния изход на предложението. Сега вече имаме подкрепата и уверението на Общинския съвет за духовно развитие, че във връзка с наближаващата 111-годишнина на бележития за града ден, тази идея ще се осъществи: документът-послание ще стигне до своя адресат – потомството на Стара Загора. Да се надяваме!
Ст. н. с. Величка КОЙЧЕВА