„Последната на опашка за илюзии“ Лили Качова с „Помъдряване на лятото“ грабна наградата „Николай Лилиев“

Общо 900 поетични творби от 312 български автори и 12 от различни страни са пристигнали за конкурса, съобщи председателят на журито, селекционирало стиховете, поетът Таньо Клисуров. Имената на наградените бяха съобщени на 26 май, когато се навършиха 132 години от рождението на старозагорския поет, в Залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“.

Зам.-кметът Иванка Сотирова връчи Първата награда на поетесата Лили Качова за стихотворението „Помъдряване на лятото“, победител в четвъртия Национален поетичен конкурс в памет на Николай Лилиев.

Носител на Втора награда е Николай Гундеров, драматург и режисьор, който живее и работи в Прага, за творбата „Фотография 1983“.

Две трети награди, осигурени от НЧ „Н. Лилиев 2005“ и ЕТ „БИ МЕД“ отидоха при Кръстьо Раленков /“Път“/ от София и Христина Главанова /„Ябълкова река“/ от Севлиево.

Наградените автори получават и парични премии: за първа награда – 500 лв., за втора награда – 300 лв. , две трети награди – по 200 лв. и една награда за млад автор – 100 лв.

Журито присъди поощрителна награда на 15-годишната Мина Петкова от София за стихотровението ѝ „Крадла“.

Младите таланти получават поощрителни награди – почетна грамота и презентация на страниците на в. „Литературен глас“ и сп. „Птици в нощта“.

Организатори са Община Стара Загора, Тракийски университет и „Фондация “Космос – Димитър Брацов”.

Ето и награденото стихотворение на Лили Качова „Помъдряване на лятото“:

На детството последната родина
и сладко от горчиви портокали.
Това е юли. Толкова е синьо,
че времето в часовника е спряло.
Проблясва – златна мрежица в небето,
огърлица на шията на Бога –
не знае той – ще плъзнат страховете,
змийчета са, но рано е за вопли.
Все още е хлапак и безразсъдно
се влюбва безусловно – като птица:
Такъв си остани! – гласът ми глъхне,
гласът ми ви след трудни месечини.
Посрещах и изпращах. Просто участ.
И юли се превърна в кръст и цвете.
О, нека на жарава да се учи,
Илинден вече идва с дъждовете си.
И щом започне да съзижда църква,
да трупа скръб по имена и дати,
то значи тишините са покълнали
и лятото ще помъдрява с август.
Тогава стиснала в юмрук петаче,
последна на опашка за илюзии,
душата ми сама ще се разплаче
по чезнещия във небето юли.