Последното коренно население на Европа. Как живеят пастирите на елени в Лапландия

В Лапландия има повече елени, отколкото хора. И макар елените да могат да бродят свободно из лапландската тундра, във Финландия всеки един от тях принадлежи на някого. Те са полуопитомени животни, чието отглеждане е подробно описано в дълъг финландски закон.

Петри Матус е наследствен пастир на северни елени в района Инари, Финландия. Той произлиза от саамите – коренното население на Лапландия, което традиционно се занимава с отглеждане на северни елени.

„Това е от този тиp професии, които трябва да работиш от сърце, защото е трудно“, казва Матус пред Би Би Си. „Трудно ми е дори да си помисля за живот без елени.“

В неговата седмица няма почивни дни, но въпреки това той казва, че не би сменил работата си. Днес този традиционен поминък е защитен със закон, а елените обитават специална зона.

Общият брой на елените във Финландия се определя от държавата, като в момента той е малко над 200 000. Колко точно елени притежава един пастир обаче е нетактичен въпрос. За тях броят на отглежданите животни определя колко е голямо имуществото им, затова не споделят тази информация.

Елените през лятото

Обикновено северните елени се раждат през пролетта, през лятото им израстват рога, а през останалата част от живота си мислят предимно за две неща: храна и създаване на потомство.

За пастирите лятото означава да пазят стадото от хищници, като същевременно се стараят да не смущават елените в размножителния им период. Затова в наши дни някои пастири използват дронове и различни камери, за да наблюдават животните.

Лятото в Северна Финландия може да бъде мъчително за северните елени. Летящи насекоми като комари и конски мухи принуждават стадата да бягат в открити местности, по склоновете на планините и дори по пътищата, където понякога предизвикват задръствания.

През зимата стадото трябва да се следи много по-често. Някои от пастирите дори местят елените за студените месеци. Как обаче ги разпознават?

Всеки елен е маркиран, а всеки пастир има различна маркировка. Тъй като общността е малка и елените не се отдалечават много от фермите си, дори и някой елен да се заблуди, не е трудно той да бъде открит.

„Елените нямат нужда от хората, но ние, саамите, и пастирите на елени имаме нужда от тях, за да преживяваме“, казва Матус пред Би Би Си.

Пастир по наследство

Бащата на Матус също е пастир на елени. Той е на 87 години и е станал свидетел на развитието на тази традиционна професия. Промяната идва с първите снегомобили в Лапландия.

„Преди хората като моя баща са имали много елени, които са дърпали шейните. А когато са отивали в планината, те са оставали по един, дори два месеца и са живели в типита (вид ръчно сглобена шатра)“, разказва Матус.

Сега на него не му се налага да живее в типи в гората по няколко месеца през зимата, но казва, че има два задължителни предмета, които трябва да носи със себе си, когато излиза навън – нож и кибрит. Често кибритът се заменя с магнезиева пръчка, която не се мокри.

„Понякога снегомобилът може да се развали на 30-40 км от дома ти и трябва да можеш да си запалиш огън“, казва Матус пред Би Би Си.

Новите предизвикателства

Днес по местата, където обичайните температури през зимата някога са били -20, -25 градуса, на моменти минусът пред числата липсва. Глобалното затопляне представлява предизвикателство пред отглеждането на северните елени.

Според статия, публикувана през декември 2021 г. в научното списание Science, Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалите части на света.

Лапландия, която се простира на територията на четири държави – Швеция, Финландия, Норвегия и Русия – изцяло попада в Арктическия кръг. През лятото на 2021 г. там са регистрирани 33,6 °C, най-високата температура от повече от век насам.

През зимата северните елени се хранят предимно с лишеи и мъхове, които са богати на въглехидрати. Обикновено те използват копитата си, за да разравят снега и да намират растенията под него.

Климатичните промени обаче водят до по-топла зима, което кара снегът да се разтопява и да замръзва. Така лишеите остават под леда и животните не могат да ги достигнат.

Значителните снеговалежи, които също се случват по-често, влошават проблема, тъй като не позволяват на животните да открият лишеите по миризмата. Тези процеси са естествени за Арктика, но сега те се случват по-често и в по-голям мащаб, пишe „Гардиън“.

През 2013-2014 г. в Русия и през 2018-2019 г. в Норвегия липсата на храна водят до масова смърт на северни елени.

Кои са саамите

Саамите са последното коренно население, останало в Европа. Те населяват Лапландия и прилежащите ѝ райони в Северна Норвегия, Швеция и Финландия, както и Колския полуостров в Русия.

Северните елени са на почит в културата на саамите, защото в продължение на хиляди години тези отлично приспособени към Арктика животни са осигурявали на семействата месо и мляко, кожи за дрехи, обувки, кости и рога за инструменти, занаяти и оръжия.

Това е отразено и в езика на саамите: смята се, че има около 1000 саамски думи, посветени на външния вид, поведението и навиците на северните елени, пише „Гардиън“.

По данни на Британика в края на 20 в. в Норвегия живеят от 30 000 до 40 000 саами, в Швеция – около 20 000, във Финландия – 6 000, а в Русия – 2 000.

Днес почти всички саами са двуезични, а много от тях вече дори не говорят родния си език. До неотдавна в основата на икономиката на саамите е било именно пастирството на северни елени, но това вече не е така.

„Днес повечето саами не са пастири на северни елени. Те са учители, работят в супермаркета или в банката“, казва Матус.

Въпреки всички трудности, той казва, че не би заменил живота си дори за милиони евро годишно в големия град.

„Имам много приятели, но не мога да си представя да живея в големия град. Природата и тази гора са нашият дом, няма коли, няма трафик. Можеш да чуеш песента на птиците, има тишина.“

Синовете на Петри Матус също искат да продължат традицията и да станат пастири на северни елени в лапландската тундра. Същевременно той се надява хората да намерят начин да съхранят природата и за следващите поколения.

Начинът на живот на саамите е застрашен не само от климатичните промени. През 2017 г. идеята за построяването на железопътна линия, която да минава през Лапландия, свързвайки Прибалтика с Баренцово море, повдига много въпроси.

Местните се притесняват, че железопътната линия ще раздели земята им и досегашният начин на гледане на елени, при който те са на свобода, няма да бъде възможен. Проектът е все още само на идейно ниво.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036