Поетът почина на 25 септември на 84-годишна възраст.
Той е автор на над 30 стихосбирки, три романа и сценарии за филми.
Книгите му са преведени в 36 държави.
Носител е на десетки международни литературни награди, сред тях Златен медал за поезия на Френската академия, световната награда за мистична поезия и голямата награда на института „Александър Пушкин“.
Любомир Левчев е носител на орден Стара планина и на званието Рицар на поезията.
***
Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли.
Земната люлка в пустотата ме люлей.
И чувам сферите кристалните сигнали
аз, който не избягах от Помпей.
Преди разкопките да ме разкрият
свит като ембрион, тих, вкаменен
аз просто устоях срещу стихиите.
И забравимото се вкопчи в мен.
Аз гледах как вий бягате надолу
към лодки и спасителни лъжи.
Окрали храмовете, вий се молехте
грехът на чужда памет да тежи.
Човеци. Зверове… Изчезна всичко.
Как хубав бе пустинният Помпей!
При мен останаха две-три тревички.
И слава допълзя като злодей.
Смениха Бог. Проучиха Вулкана.
Градът развратен станал е музей.
И само аз при себе си останах
аз, който не избягах от Помпей.
1994
Кокошките са едни от най-разпространените и полезни домашни животни в света. Те не само снасят…
Коледарите са неразделна част от българската коледна традиция, носещи духа на празника чрез песни, благословии…
Атентаторите често се възприемат като сенчести фигури в историята, но зад техните действия стоят сложни…