Поуки от трагедията със сваления азербайджански самолет
Руските летища са по-малко натоварени от обичайното последните дни. Една след друга авиокомпании преустановяват полети към дестинации в Русия.Ел Ал (Израел), Qazaq Air (Казахстан), Fly Dubai, а преди тях – Азербайджанските авиолинии (АА).
За никого не е тайна защо.
На 25 декември самолет на АА, летящ по маршрута Баку-Грозни, претърпя катастрофа близо до град Актау на каспийското крайбрежие на Казахстан. От 67-те души на борда, оцеляха 29.
По думите на транспортния министър на Азербайджан причина за нещастния случай е „външно въздействие“, като типа на използваното оръжие щял тепърва да се установява.
Оцелелите свидетелстваха, че самолетът е понесъл поражения във въздушното пространство над чеченската столица Грозни.
Азербайджан показва недвусмислено кого държи отговорен за авиокатастрофата.
„Самолетът е бил свален на територията на Русия, в небето над Грозни“, каза Расим Мусабеков, член на комисията по външна политика към азербайджанския парламент, „Невъзможно е да се отрече това“.
Междувременно световните агенции изнесоха информация за случая, като се позоваха на експерти и вътрешни източници в Баку. Руските военни вероятно са объркали самолета Embraer с украински безпилотен и са го поразили с ракета земя-въздух „Панцир“. След това са блокирали навигационната система и са попречили на аварийно кацане.
Полетът е бил пренасочен към Каспийско море – с евентуална цел да падне там и така да потулят причините за инцидента.
Подобна версия поддържат и САЩ, като Белият дом предложи помощ при разследването.
Както можеше да се очаква, от Кремъл първо призоваха да не се правят прибързани изводи. После обаче Владимир Путин се наложи да „замазва положението“.
В телефонен разговор той поднесе извинение на президента на Азербайджан Илхам Алиев за това, че инцидентът се е случил в руското въздушно пространство. Разбира се, без да признава, че Русия носи отговорност.
Това не сработи по най-добрия начин, защото ден по-късно самият Алиев обвини Русия не само за инцидента, но и заради опитите да прикрие какво всъщност се е случило.
Какви са основните изводи и поуки от трагедията с азербайджанския полет?
Как през търговия и съседство войната стига до теб
Първо, много страни продължават да поддържат икономически отношения с Русия въпреки западните санкции. В списъка влизат държави от бившия СССР в южен Кавказ и Средна Азия, Турция (Турските авиолинии не преустановиха полетите), Близкия изток (дори Израел поддържаше линия до Москва). Да не говорим за Китай, Индия и т.нар. „Глобален юг“, който Русия ухажва от години.
Подобни държави виждат търговски и стратегически ползи от съхраняването на отношенията с Москва. Не на последно място – понеже Западът не желае или пък не може да им попречи.
Второ, да си съсед или пък да зависиш от Русия все пак има цена. Щеш – не щеш войната стига и до теб.
Сваленият самолет поредния пример, че агресията срещу Украйна води до негативни последици и за трети страни. Колкото и да желае да запази неутралитет, Азербайджан на практика се оказва въвлечен в конфликта.
Както стана с Нидерландия, а и с Малайзия през лятото на 2014 г., когато руските сили в Донбас поразиха фатално с ракета „Бук“ самолет на Малайзийските авиолини, летящ по курс между Амстердам и Куала Лумпур.
Друг пример за негативния ефект на войната е с адрес Беларус.
След като открадна изборите през 2020 г. и проведе безжалостни репресии срещу опозицията, Лукашенко може би се надяваше все пак да намери modus vivendi със Запада. Но факта, че Русия използва територията на Беларус за злощастното настъпление срещу Киев февруари-март 2022 г. , направи режима в Минск съучастник.
В едни по-добри времена Лукашенко играеше ролята на посредник между Киев и Москва, инкасирайки дивиденти. Това сега е невъзможно.
Колкото и да се опитва да пази дистанция от Кремъл – например с отказа да изпрати беларуски военни в т.нар. спецоперация, за разлика от севернокорейския диктатор Ким Чен Ун – Лукашенко си остава отритнат.
Азербайджан и влошените отношения на Кремъл с бившите страни от СССР
Третият извод, може би най-стряскащ за Москва, е, че войната дебалансира отношенията в постсъветското пространство.
Според руския елит страни като Азербайджан би трябвало да приемат васалното си положение спрямо Русия. Да се примирят, че решенията се вземат в Кремъл и да слушат московските си началници.
Затова и отчасти Путин започна пълномащабното нахлуване в Украйна. На практика се получи обратното – някогашните сателити получиха допълнителни козове спрямо центъра. Путин трябва да се съобразява с Азербайджан.
Освен че е износител на нефт и газ, кавказката страна стои на трасето, свързващо Русия с нейните геополитически партньори като Иран и Индия. Баку може да изиграе важна роля в подновяването на транзита на природен газ към ЕС през украинска територия след изтичането на споразумението между „Газпром „ и Киев в края на настоящата година.
Вариантът, който се обсъжда от известно време, е Азербайджан да закупува обеми на руска територия и съответно да транзитира през Украйна. В същия ред на мисли, Баку може да се окаже „задната врата“, през която руски въглеводороди да достигат до европейския пазар.
Не на последно място влиянието на Русия в южнокавказкия регион е в спад.
Москва изгуби важен лост за въздействие, след като Азербайджан установи пълен контрол върху Нагорни Карабах през 2023 г. С победата на азерите срещу Армения арменското население на областта напусна, а с него и руските мироопазващи сили. Към днешна дата Алиев няма нужда от Путин, за да контролира Нагорни Карабах.
Той има мощен съюзник в лицето на Турция, а Армения е заинтересована от нормализация на отношенията както с Баку, така и с Анкара. ЕС е също благоразположен заради нуждата от диверсификация на доставките на газ.
В заключение, няма нищо изненадващо, че Путин се извини на Алиев. В сегашната обстановка Русия има нужда от Азербайджан. Алиев също търси добри отношения с Москва, но отдавна не е зависим от някогашния имперски център.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Recent Posts
