Почина символът на „Новата вълна“ в киното Жан-Люк Годар

На 91-годишна възраст почина големият френско-швейцарски режисьор Жан-Люк Годар – наричан бащата на революционното филмово движение Nouvelle Vague („Нова вълна“) през 50-те и 60-те години на миналия век.

Новината съобщи вестник „Либерасион“ по информация на неговото семейство и близки.

„Жан-Люк Годар, режисьор с многолико творчество, въплъщение на противоречията на едно изкуство в постоянно търсене, почина днес, 13 септември. Той оставя след себе си кариера, изпълнена с шедьоври и изключителни постижения, които го превръщат в легенда още приживе“, написа френското издание.

Известен със своя радикален и бунтарски стил, Годар е иновативен, авангарден, въвежда революционно използване на камерата. Най-емблематичният филм за творчеството му, с който печели световна слава, е „Без дъх”, преведен на български „До последен дъх” (1960 г). В него Жан-Пол Белмондо изиграва първата си роля заедно с Джийн Сийбърг, която сценаристът Франсоа Трюфо нарича „най-добрата актриса в Европа”.

Друг негов филм – „Малкият войник“ (1960 г.), е забранен за три години от френската цензура защото разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация.

Други известни негови ленти са „Алфавил“, „Мъжки род – женски род“, „Жената си е жена“, „Лудият Пиеро“, „Презрението“, „Китайката“, „Възхвала на любовта“, „Филм социализъм“.

През 2010 г. му бъде присъден почетен „Оскар“ през 2010 г. „Сбогом на езика“ през 2014 г. му донесе голямата награда за кинематография и наградата на журито в Кан, а през 2018 г. с „Книга с образи“, който беше в селекцията в Кан, получи еднократната награда „Специална Златна палма“.

Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3 декември 1930 година и е второто от общо 4 деца в семейството. Баща му е лекар с частна клиника, а майка му е наследник на род банкери от Швейцария, основали банка „Париба”. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран гражданин. По-късно, когато родителите му се развеждат, се връща в Париж.

Въпреки произхода си, той става левичар и прави поредица от политически филми.

„Израснах в буржоазно семейство и един ден избягах. Дойдох в света на кинопроизводството вместо да тръгна по пътя на марихуаната и ЛСД-то. Тогава открих, че светът на киното е най-буржоазното семейство, което съм виждал някога“, казва Годар.

През 1961 г. се жени за актрисата Анна Карина, която участва в много негови кинотворби – „Жената си е жена“ (1961), „Да живееш живота си“ (1962), Made in USA (1967) и др. Впоследствие връзката им се разпада.