Categories: Свободна Европа

„Почти рухна европейската икономика“. Кои са основните пропагандни теми преди евроизборите

Разказите за „самозабравилия се“ брюкселски елит, които често съвпадат и с основни опорни точки на руската пропаганда, не са нещо ново за българската медийна среда.

През последните седмици, в навечерието на предстоящите избори за Европейския парламент (ЕП) на 9 юни, някои от най-често канените в национален ефир анализатори съживиха твърдения, за които трудно се намират факти, по адрес на сегашните политики на Европейския съюз (ЕС).

Кое е вярното за войната в Украйна, за отминалата пандемия, „зелената сделка“ на Европа и мигрантите?

„Украинската“ война

Реакцията на страните от Европейския съюз (ЕС) по отношение на руската война в Украйна често се посочва като грешка на Брюксел. Аргументите в полза на тази позиция, които напоследък често се чуват в национален ефир, в повечето случаи се базират на неверни твърдения.

В ефира на бТВ социологът Андрей Райчев каза, че войната е била „направена“ от елита в Брюксел „нарочно“, което според него е било потвърдено от Ангела Меркел, като след това е била използвана, за да не се говори за предишния „провал“ на ЕС – политиката му за справяне с пандемията от коронавирус.

Войната беше започната от Русия. Опасения, че Москва може да започне пълномащабна инвазия, възникнаха още през 2014 г., когато Русия анексира незаконно украинския полуостров Крим. Настоящите „елити“ в Брюксел – ЕП, а впоследствие и председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, са избрани през 2019 г.

Бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел не е твърдяла, че Европа е „направила“ войната в Украйна. Тя каза, че по време на управлението си е опитала дипломатически да предотврати пълномащабна руска инвазия, но не е постигнала успех.

Както Райчев, така и социологът и политик проф. Иво Христов използват израза „украинска война“.

Войната в Украйна е руска, тъй като името се определя от страната, която я е започнала.

Пред БНР социологът Кънчо Стойчев критикува изпращането на военна помощ за нападнатата страна, тъй като по негови думи „едно е моралната подкрепа по отношение на Украйна, съвсем друго е военната подкрепа, тъй като знаем, че такава има и тя е не само на равнище доставки на оръжие“.

Няма данни друг вид военна помощ, нито за присъствие на западни военни на територията на Украйна и западните лидери неведнъж са казвали, че нямат намерение да пращат друго освен оръжия в страната. Тези оръжия са от ключово значение за Киев, тъй като без тях Украйна не би могла да се противопостави на агресора.

Според Стойчев обединена Европа вече се пропагандира като „проект не за мир“ и заема позицията „война до последния украинец и до последния руснак“.

Европейските страни не защитават войната, те защитават правото на една суверенна европейска държава да се отбранява срещу непропорционално по-голям военен агресор. Стойчев казва още, че по начало „обединена Европа е създадена като проект за мир“ – това означава отказ от нападане на чужда страна. Това, което Русия направи, е тъкмо обратното – нападна чужда страна.

ЕС и Украйна не настояват войната да се води самоцелно, до последния войник, тяхното искане е руските войски да се изтеглят, за да няма повече жертви, и едновременно с това да бъде спазено правото на Украйна да съществува като независима държава в международно признатите ѝ граници.

Както Райчев, така и Стойчев твърдят, че днес има голяма пропаст между елита в Брюксел – „една групичка“ по върховете на ЕС, и европейското население, което не подкрепя решенията на Брюксел за войната. Стойчев се позовава на международно изследване на агенцията „Галъп интернешънъл“, според което по-голямата част от европейските граждани не биха воювали, за да защитят родината си.

Тези данни нямат общо с позицията на европейските граждани конкретно по отношение на изпращането на военна помощ за Украйна.

По данни на международната агенция за проучвания IPSOS от март 2024 г. 36% от европейците в 18 държави искат помощта за Украйна да е приоритет на следващия ЕП, а други 36% смятат, че тя е важна, но не е приоритет.

Данни на Евробарометър от декември 2023 г. показват известен спад спрямо началото на годината, но все пак отчитат 60% одобрение в целия ЕС за военната помощ, както и 72% одобрение за финансова помощ за Киев и налагане на икономически санкции на Русия.

На въпрос относно призивите на лидери на ЕС съюзът да се подготви за отбрана и да постави икономиката си на военно равнище проф. Иво Христов казва пред БНР, че така те „ни тласкат към война“.

Увеличени разходи за отбрана се наблюдават в целия свят. По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) общите световни военни разходи са се увеличили с 6,8% през 2023 спрямо 2022 г. – най-рязкото увеличение от 2009 насам. Ако хипотетично Европа не предприема никакви действия по посока засилване на отбранителните си способности, тогава това ще е единственият регион в света, който не се подсигурява на фона увеличаващата се глобална несигурност.

Според проф. Христов „постепенното излизане на САЩ“ от ангажиментите, свързани с „украинската война“ е станало повод Брюксел да засили собственото си въоръжаване.

Вашингтон забави, но в крайна сметка одобри преди дни нов мащабен пакет военна и финансова помощ от 61 млрд. долара за Украйна.

COVID-19

Твърденията, че Европа не е реагирала адекватно на пандемията от коронавирус и е преувеличила значението ѝ, също се появиха отново. Те имат почва в България, където недоверието към мерките за предпазване от коронавируса беше най-високо в ЕС.

ЕС нямаше единна политика за всички страни членки. Всяка отделна държава решаваше какви ограничения да наложи по време на пандемията, като в повечето имаше строги мерки и няколко периода на изолация (локдаун).

Един от аргументите на Райчев против мерките в Европа е, че в Швеция, където отначало нямаше изолация, е било по-добре, отколкото в Германия, където е имаше.

В началото на 2020 г., по време на първата европейска вълна от коронавирус, Швеция реши да не въвежда почти никакви задължителни мерки с цел да се създаде групов имунитет. В края на годината кралят Карл Густаф XVI обяви този подход за провал. През май 2021 г. Швеция вече беше на първо място в ЕС по заболеваемост от COVID-19.

Впоследствие бяха въведени органичения и 73% от населението се ваксинира. Общият брой смъртни случаи досега е над 27 хиляди. Статистиката в Германия не е много по-различна – ваксинирани са близо 78% от хората, а смъртните случаи са близо 175 хиляди при население около 8 пъти по-голямо от това на Швеция.

В проучване на агенцията на Кънчо Стойчев „Галъп интернешънъл“, излязло през април 2024 г., пише: „мнозинството в по-голямата част от развития свят все още вярва, че опасностите от COVID-19 не са преувеличени, докато в останалия свят мнозинството вярва в обратното. Защо? Най-вероятно отговорът е свързан със силата на медиите и пропагандата в Западния свят“.

В Европа загинаха над 2 милиона души вследствие на пандемията. Това е един от най-гъсто населените и най-засегнати от вируса региони в света.

В България процентът на ваксинирани с поне една доза е най-нисък в ЕС – 30.5% при средна стойност от 75.6%. По-рано тази година стана ясно, че 3 български региона са с най-висока смъртност от COVID-19 в ЕС. В края на април Сметната палата препоръча одит за средствата, похарчени за борба с коронавируса, тъй като заболеваемостта и смъртността от него са сред най-високите в света.

В Китай, чието население е близо три пъти по-голямо от това на ЕС, броят на смъртните случаи беше значително по-малък. Там комунистическата власт наложи строга и продължителна политика на „Нулев ковид“, която ограничаваше свободите на гражданите не по-малко от европейските мерки. Стигна се и до масови протести, вследствие на които Пекин смекчи политиката си. Процентът ваксинирани е 90%.

Зелената сделка

Според Райчев третият „провал“ на Европа през последните години е т. нар. Зелена сделка. „Почти рухна европейската икономика от тая глупост“, казва той.

Резултатите от Зелената сделка няма как да бъдат анализирани, тъй като много от мерките, заложени в нея, тепърва предстои да се приложат.

Европейската зелена сделка (ЕЗС) цели преминаване към по-екологични източници на енергия. Тя беше приета през 2019 г. и представлява политическа рамка за „климатична неутралност“.

След началото на пандемията и на фона на тежките икономически последствия от нея сделката влезе под формата на различни условия в част от Плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на отделните страни членки. В българския ПВУ се предвижда затваряне на въглищните централи. Това предизвика недоволство ирешение за предоговаряне на това изискване.

Данните на Евробарометър от декември 2023 г. показват, че над 80% от анкетираните одобряват ЕС да инвестира масирано във възобновяеми енергийни източници и да намали енергийната си зависимост от Русия възможно най-скоро. Москва спонсорира войната си с помощта на приходите, които получава от продажба на газ и петрол.

Мигрантите

Според друг анализатор пък европейските избори ще се проведат под знака на казуса с „масовото преселение на хора от Близкия изток и Африка“. Това каза бред БНТ Кристиян Шкварек – анализатор, който и представител за България на Европейските консерватори и реформисти. По негови думи това е набъбваща тема „в съзнанието на всеки българин, на всеки европеец, на всеки американец“.

Миграцията от години е разделителна линия в много западноевропейски общества, където броят на избягалите от Близкия изток и Северна Африка е значително по-голям. В България темата се появява периодично, без да има реална опасност от криза.

Коментарът на Шкварек дойде на фона на засиленото напрежение в България през март по повод няколко битови инцидента, в които бяха замесени и чужденци. Във връзка с тях се появиха твърдения, включително и от политици, за „криза на сигурността“ и искания за „радикални мерки“. Междувременно стана ясно, че едва 44% от мигрантските центрове в страната са запълнени.

По-рано се появиха и неверни твърдения на опозиционни партии, че срещу членство в Шенген, правителството се е съгласило да приеме хиляди мигранти.

Arhiv