Още преди месеци, когато Украйна отблъсна атаката срещу Киев, започна да се вижда, че нападнатата страна вероятно ще победи във войната с Русия. Разбира се, необходимо е да се уточнят още някои условия, ситуацията не е така определена. Но вероятностите са в тази посока след девет месеца военни действия.
Ясно е, също, че Русия загуби завинаги статута си на велика сила – оказа се, че отдавна не е такава. Нейното мнимо величие се дължи в момента единствено на шантажа с ядрените оръжия и непрекъснатите, макар косвени и мъгляви внушения за използването им.
Но какво ни казва от тази генерална равносметка? Какво да мислим за месеци напред, за зимата и за следващата година?
Пет сценария
На първо място следва да се отхвърли възможността САЩ и Европа да намалят значително помощта за Украйна. В Демократическата партия на САЩ има група, която клони към подобна политика. Републиканската партия с новото крехко мнозинство в Камарата на представителите настоява за строг мониторинг на военната помощ. Но това са неизбежни демократични епизоди. Западът знае, че след една руска победа целият свят ще полети към хаоса и цената ще бъде неимоверна.
Една кошмарна възможност е прибягването до тактическо ядрено оръжие, чиято сила е сходна с тази на атомните бомби през 1945 г. над Япония. Засега смятаме, че това развитие има ниска вероятност. То има обаче страничния ефект да форматира мисленето на западните политици, анализатори и стратези. Всички се страхуват дори от минималната вероятност Путин да предприеме ядрен удар.
Войната не може да продължава безкрайно дълго, тъй като Русия няма необходимата икономика за безкрайна или неопределено дълга кампания с цел пределно изтощаване на Украйна.
Друг сценарий е военните операции да продължават неопределено дълго, военният процес да замръзне. Факторът, който занижава вероятността на това развитие е ограниченият и все по-малък ресурс на Русия за поддържане на военни действия. Войната не може да продължава безкрайно дълго, тъй като Русия няма необходимата икономика за безкрайна или неопределено дълга кампания с цел пределно изтощаване на Украйна.
Четвърта възможност е сваляне на Путин по познатия руско-съветски маниер. Путин обаче е със силни позиции, около него цяла кохорта функционери ще бъде изметена при свалянето му. Но ако той прибегне до обща мобилизация, повишава се вероятността руснаците в големите градски центрове на Русия да се пробудят и да осъзнаят черния трилър, в който са ги тласнали, а това да мотивира една смяна.
Накрая, един катастрофичен сценарий е колапсът на самата Руска федерация. Русия по принцип е архаична политическа форма от имперски вид, каквито днес рядко се наблюдават. Инвазията в Украйна демонстрира тази вътрешна структура на Русия по доста категоричен начин. Конфликтът изнесе наяве и накара светът да се замисли над този аспект. Особено бившите бизнес партньори на Русия в Европа.
Защо колапсът е най-вероятен
Това развитие ми се струва най-вероятно, дори да е в комбинация с други. Русия е привидно монолитна, но дълбоко неустойчива конструкция. Историята преди сто години допуска подобни форми като Османската империя, Австро-Унгария (случай на либерална империя), Германия, Русия, Великобритания. След Голямата война повечето се разпадат.
След 1920 остават малко, предимно Великобритания, която след Втората световна война се разгражда като колониална сила. Това става главно поради международни фактори, сред тях натискът от САЩ за приемане на долара в колониите, но също и изчерпване на вътрешния й потенциал да поддържа най-голямата колониална система в света.
Съвременната устойчива форма на държавност по правило е националната държава, в която се откроява и възникналата в европейската традиция конституционна държава. Русия не е подобен тип държавност. Въпросът не опира до това, че е авторитарна, диктатура, тирания или какъвто етикет решим да й прикачим.
Русия е организирана като неправдоподобен конгломерат от национални групи под шапката на всесилен център, който ги държи заедно.
По-скоро Русия е организирана като неправдоподобен конгломерат от национални групи под шапката на всесилен център, който ги държи заедно. И ги държи в граници, които също не са конституирани като на граници на национална държава, а са експанзивни, както се вижда постоянно от поне две десетилетия.
Тази имперска форма на всеяден Гаргантюа няма вътрешна стабилност. Тя живее в перманентни параноидно-психотични пристъпи, поражда образи за себе си ту като жертва, ту като величествен герой, фантазира болезнено, че е във война с целия свят, отсамния и отвъдния, влиза и за кратко излиза от породени в нея самата и във висока степен фиктивни извънредни положения, преживява екзистенциални заплахи, постоянно е в тревога за съществуването си. Всичко това е илюзорно, болезнено и деструктивно за самата Русия и значителен риск за света и близките й съседи. Руската федерация няма капацитет – никой не би имал – да пребивава устойчиво в това състояние.
Войната в Украйна ще ускори края на Руската федерация. Още от 1991 година в аналитични среди се лансират сценарии за продължение на разпада на СССР вътре в самата Русия. Този срив би протекъл по силата на необходимост, следваща от логиката на самата политическа форма.
Но анализите не предизвикват събития, както е ясно от случая със Съветския съюз, една от днешна гледна точка непонятна държава. Но Украйна прави този сценарий по-вероятен. С войната срещу Украйна Русия сама, по силата на самоубийствената логика на политическата си форма, поставя на пределно изпитание своята неправдоподобна политическа и конституционна форма.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
