По време на чума е основано старозагорското село Калояновец

За трети път в старозагорското село Калояновец ще се състои единственият у нас Празник на картофа. Това ще се случи тази събота от 18.30 ч. на площада. Програмата предвижда целият ден да бъде наситен със състезания, изложби, музика.

Село Калояновец е основано между 1800 и 1830 г. В този период се е появила и чумната епидемия. Първоначално селото се състояло от 18 къщи като най-личните родове били: Караивановския, Саръминевия и Хаджиевия.

15 км. Делят селото от Стара Загора, било е и самостоятелна селищна система. От южната му страна тече буйната река Сютлийка, извираща от Средна гора. Приток е на река Съзлийка.

„Многострадална Геновева“ е първото „театро“ в някогашното с. Джамбазето, днешно Калояновец

Водите на реката се използват като на нея построяват воденици с два или четири камъка, но това става когато има вода. Сега са построени съвременни мелници. Дълбочината на кладенците е от 5 до 15 м. Водата от тях се вадела с горнило.

Земята около селото е обработваема. Чернозем, адълък, а на север и изток от селото е песъчлива. Сеят се житни култури, слънчоглед, царевица и др. Животновъдството не е основен поминък на населението.

През 1877 г. селото вече е достигнало 60 – 70 къщи. При основаването на селото името му е било Джанбазето. През 1910 г. при едно общо преименуване на селищата, тогавашната постоянна комисия при окръга в Стара Загора е имало инициатива да се промени името, но се натъква на обстоятелството, че не е ДЖАМБАЗЕТО, а е ДЖАНБАЕТО.

През 1935 г. Министерството на Вътрешните работи го преименува на с. Калояновец. Калока на гръцки значи хубаво. За преименуването не са търсили мнението на населението. И така си остава до днес.

Изящна резба от самоковски майстор краси храма в с. Калояновец

Православно население е имало още при основаването му. Турско население е имало много малко. Имало е няколко семейства цигани, които работели в чифлика на хаджи Тахир ага, чийто потомци и до днес живеят в селото, а именно: потомците на дядо Къньо – Къньоолу, Сефер и Апти Медев.

Преди Освобождението е имало храм на мястото на сегашния храм. По време на освободителната война храмът е бил опожарен, изгорено е било килийното училище.

Килийното училище се състояло от 2 дървени бараки в църковния двор, а през 1870 е построено ново училище с 3 стаи. Според книгата „Видрица“ на поп Минчо Кънчев – той като инспектор по църквите и училищата пише – „Черква имат, училище имат, учител е Петко Стефанов със заплата 2000 гроша, 10 кила жито за учебната 1870/71 год. Най-вероятно училището в с. Калояновец да е открито през 1868 г., но е възможно и по-рано. Първият учител да е Петко Стефанов, а след него Стефан Минчев.