„По-добре мултак, отколкото калтак“. Вежди Рашидов – „консенсусният“ политик

29 ноември 2001 г. Джип се опитва да паркира пред сградата на Столичната община на ул. “Московска”. Униформен полицай обаче препречва пътя на возилото, защото пази място за паркиране за идващия перуански посланик. В джипа се оказват двама общински съветници, които налитат на бой. Резултатът е счупен нос на полицая и арест на двамата общинари.

Нападателите в случая са Вежди Рашидов и Емил Додов. Макар че по образуваното след това разследване има и видеокадри, и свидетелски показания от очевидци, пет месеца по-късно Рашидов се оказва оневинен от прокуратурата, която прекратява делото срещу него. Междувременно той навършва 50 години и по този повод е награден с орден “Стара планина” от президента Георги Първанов. Редица публични фигури пък призовават прокуратурата да “спре гаврата” с Рашидов.

Самият той 14 години по-късно описва пред бТВ този епизод от своя живот като едно от трите си най-големи унижения и за пореден път заявява, че е бил набеден. Другите две са насилственото преименуване на българските турци от комунистическия режим и фалитът на “Корпоративна търговска банка” (КТБ), при който Рашидов беше изправен пред заплахата да загуби близо 2,5 млн. лв., вложени в банката.

Подобно на случая с полицая обаче, той отново успява да се размине с негативната развръзка, сключвайки цесия, чрез която спасява спестяванията си. Впоследствие сделката е определена като законна от тогавашния финансов министър Владислав Горанов.

Макар тези два случая от биографията на Вежди Рашидов да са сред най-широко коментираните, те не са единствените свидетелства за близките му контакти с влиятелни политици, бизнесмени и общественици през годините. Контакти, на чийто фон известният скулптор реализира дълга политическа кариера.

Освен общински съветник, той е бил два пъти министър на културата в първия и втория управленски мандат на ГЕРБ, както и шест пъти депутат от партията на Бойко Борисов. При последното си влизане в Народното събрание той се оказа и единственият “консенсусен” кандидат за парламентарен председател.

След три дни безплодни опити на депутатите да произведат този избор, накрая Рашидов беше издигнат и подкрепен от ГЕРБ, ДПС, БСП и “Български възход” и така стана първият етнически турчин начело на Народното събрание.

“Ще жертвам част от моите останали години в името на българския народ. Обещавам, че ще се опитам да работя с всички вас, обещавам да съм консенсусен, да се вслушвам в думите ви”, обърна се към колегите си Рашидов в петък.

„Главен мултак на Република България“

Макар скулпторът за пръв път да се оказва в точно тази роля, близостта му с български политически и бизнес елит е константна величина от десетилетия. Едно от най-добре известните доказателства в тази посока е откъс от предаването “Как ще ги стигнем…” на покойния Тодор Колев. Кадрите показват как в разгара на хиперинфлацията в края на 1996 г. Рашидов празнува рождения си ден в столичен ресторант.

Сред гостите му са президентът Жельо Желев, лидерът на ДПС Ахмед Доган, покойният президент на Българския футболен съюз Иван Славков, телевизионният водещ Слави Трифонов и много други.

Гвоздеят на вечерта обаче е покойният бос на групировката “Мултигруп” Илия Павлов, който връчва на рожденика пожизнена почетна титла “за особени заслуги към корпорация “Мултигруп” – “главен мултак на Република България”.

“А сега ме питат: “Мултак ли си?” И аз какво да им отговоря, понеже съм остроумен човек, викам: “По-добре мултак, отколкото калтак.” Така се получи, но днес съм щастлив, че съм най-после мултак, да не се притеснява никой”, казва Рашидов пред гостите си, след като получава титлата.

За близките му отношения с Павлов свидетелства и известният журналист Дмитри Иванов, който е цитиран от покойния си колега Стойко Тонев в рубриката му “Из дневниците на един луд…”, публикувана в сайта “Офнюз”: “Вежди направи статуята на лъва пред сградата на “Мултигруп”. Илия Павлов каза, че е хубава статуята, само че лъвът нямал пишка и Вежди направи пишка на лъва.”

Разочарование от ДПС и пробив в Кърджали

В края на 90-те години и началото на новия век Рашидов не крие, че има близки отношения и с Доган. Впоследствие обаче започва публично да критикува ДПС, определяйки го в интервю за бТВ през 2005 г. като “последната тоталитарна партия в България”.

По думите му тогава той има “голямо разочарование от ръководството на ДПС, защото турският етнос и българските граждани от турския етнос не са ДПС”. Добавя и, че винаги, когато се зададат избори, съпартийците на Доган експлоатират темата за “Възродителния процес”, но като част от изпълнителната власт не са направили нищо “да търсят отговорности за историята”.

Към онзи момент Рашидов има предложение от отлюспилата се от НДСВ партия “Новото време” на Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски – да оглави листата ѝ в Кърджали, но той отказва. Четири години по-късно обаче го прави с ГЕРБ. Това са първите парламентарни избори, на които се явява формацията на Борисов.

С Рашидов ГЕРБ успява за пръв път да направи пробив в Кърджали, където традиционно ДПС печели всички депутатски мандати дотогава. Победата на Рашидов съвпада с бум на туристи, които пътуват от София за Кърджали в изборния ден. От местната организация на БСП тогава обвиняват ГЕРБ, че са приложили “нова уродлива форма на изборен туризъм”, за да гарантират победата на Рашидов.

КТБ и един „мултимилиардер на 20 години“

Новоизбраният председател на парламента е проявявал ненавист към ДПС и висшите му кадри и в по-късни моменти от кариерата си. През лятото на 2013 г., когато КТБ беше поставена под специалния надзор на Българската народна банка и официалният ѝ фалит все още предстоеше, гласът Рашидов се появи в един репортерски запис.

По време на свой разговор с журналисти в кулоарите на парламента, когато ГЕРБ е опозиция на правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно от БСП, ДПС и “Атака”, скулпторът директно напада Делян Пеевски за случващото се в КТБ.

“Оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя л****р, на Доган парите да текат, спокойно да си управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха”, записан е да казва Рашидов.

Анализът му не спира там. Той отбелязва, че Борисов е направил грешка, търсейки “медиен комфорт” от вестниците на Пеевски и майка му Ирена Кръстева, след което се чуди как кадърът на ДПС е станал “ултимилиардер на 20 години, изкупил е всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват”.

В записания разговор Рашидов не пести критики и към други издатели на вестници, с които през годините е демонстрирал приятелски отношения: „Няма медии. Аз оня ден се обаждам на Валя Велева и казвам: “Искам да направя интервю”, а тя казва: “О, моля ти се, недей”. После звъня в “Стандарт” на Славка [Бозукова], нарочно го правя… Петьо Блъсков изцяло се е продал.”

Година по-късно Рашидов внесе в прокуратурата получено от него анонимно писмо, в което за фалита на КТБ вече се сочеше само един виновен – бившият ѝ мажоритарен собственик Цветан Василев.

“Тука е описано за един грабеж тотално на г-н Василев – собствената му банка… В рамките на 27 дена този грабеж е подготвен”, казва Рашидов пред репортери пред Съдебната палата в София.

След още една година разследването, водено от настоящия главен прокурор Иван Гешев, вече е установило, че Василев е основният отговорен за източването на КТБ, а Пеевски и Доган нямат нищо общо. Рашидов пък вече е направил цесия, за да спаси влога си и е спрял да коментира темата.

Позицията му спрямо Пеевски претърпява такава промяна, че в началото на 2018 г. скулпторът вече е в ролята на него защитник пред бТВ: “Делян Пеевски никой не го е осъдил за нищо и е грозно да се ползва като боздуган в трето лице и като плашило.”

В петък депутатът от ДПС беше сред гласувалите Рашидов да оглави 48-ото Народно събрание. Това беше третият пореден работен ден на Пеевски в пленарната зала. Нещо необичайно за него.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036