По-скъпият свят, в който живеем, започва да унищожава търсенето от потребителите
| Снимка: Bloomberg LP |
Цените на някои продукти от основна необходимост – храни, горива, пластмаса, метали, растат над равнищата, които много купувачи могат да си позволят. Това принуждава потребителите да намаляват разходите и ако тенденцията се разрасне, може да тласне икономиките, които вече пострадаха от пандемията и войната, отново към рецесия, пише Bloomberg.
Това явление се случва в големи и малки мащаби. Растящите цени на природния газ в Китай принуждават керамичните заводи, които използват горивото, да намаляват дейността си. Компания за ТИР-ове в Мисури обсъжда да прекрати дейността си, защото не може да възстанови напълно растящите разходи за дизел от повишаването на цените за потребителите. Европейските заводи за стомана, използващи електрически дъгови пещи, намаляват производството, тъй като цената на тока расте и прави метала още по-скъп.
Глобалните цени на храните поставиха нов рекорд миналия месец, показаха данни на ООН, тъй като нашествието на Русия в Украйна наруши доставките от страни, които заедно осигуряват една четвърт от зърното и голяма част от олиото в света. По-скъпите храни може да са притеснителни за средната класа, но те са опустошителни за общностите, които опитват да излязат от бедността. За някои „унищожаването на търсенето“ ще бъде безкръвен синоним на „глад“.
В развития свят свиването на разходите заради по-високите цени на енергията и на храните може да принуди домакинствата да намалят разходите от неосновна необходимост – излизания, ваканции, най-новия iPhone или PlayStation. Решението на Китай да постави основния си хъб за производство на стомана под блокада заради COVID-19, може да ограничи предлагането и да тласне нагоре цените на по-едри стоки като домакински уреди и автомобили. Електромобилите от Tesla, Volkswagen и General Motors може да са бъдещето на транспорта, но литият в батериите им е почти 500% по-скъп спрямо година по-рано.
„Всичко това е сигнал, че може да вървим към рецесия“, коментира Кенет Медлок, старши директор на Центъра за енергийни изследвания в института „Бейкър“ за публични политики към университета „Райс“.
Международният валутен фонд се очаква да намали прогнозата си за растежа на световната икономика заради войната и вижда рискове от рецесия във все по-голям брой страни, съобщи управляващият директор Кристалина Георгиева. Световната икономика все още се очаква да се разшири тази година, въпреки че с по-малко от прогнозираните преди това 4,4%, допълни Георгиева в интервю за Foreign Policy.
Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви, че нашествието на Русия в Украйна задълбочава натиска върху инфлацията като повишава цените на храните, енергията и други стоки „в момент на вече ускорена инфлация“. Ограничаването на високата инфлация е топ приоритет и централната банка се готви да повиши лихвите с половин процентен пункт на следващото си заседание, ако е необходимо, допълни той.Опасността е по-остра в Европа, където разходите за енергия растат заради зависимостта от руските доставки.
Цените на природния газ на Стария континент са шест пъти по-високи спрямо година по-рано, а разходите за ток са нараснали над пет пъти.
Тези цени може да се слеят с бушуващия на прага на ЕС конфликт и да направят компаниите и домакинствата по-предпазливи към всякакви видове разходи. Великобритания понижи прогнозата за икономиката си до 3,8% спрямо 6%, а потребителите са изправени пред най-тежкото свиване на стандарта си на живот от поне шест десетилетия.
„Едва ли някой се съмнява, че инфлацията ще остане висока за по-дълго време в резултат на войната в Украйна“, коментира Джеймс Смит, базиран в Лондон икономист за развитите пазари в ING. „Нов ръст на цените ще доведе до по-повсеместно унищожаване на търсенето“, допълва той.
Динамиката е валидна както при по-често използвани продукти като петрола, така и за по-специализирани като лития, който е ключова съставка в батериите за потребителска електроника и електромобили. Производители на батерии в Китай плащат пет пъти повече за метала в сравнение с година по-рано и трябваше да прехвърлят част от разходите на автомобилните компании, което потенциално може да забави продажбите на електромобили.
„Автомобилните производители са подложени на натиск“, казва Мария Ма, анализатор в Shanghai Metals Market. „Сега пазарът се тревожи, че продажбите на електромобили може да останат непроменени през идните няколко месеца или да не се представят много добре след ценовите корекции“, допълва тя.
Производителите на торове, които използват природен газ като суровина, започнаха да намаляват дейността си миналата година. Италия, Германия и Великобритания проучват дали да горят повече въглища идната зима, за да смекчат нуждата от газ в производството на ток. Това ще освободи по-голяма част от горивото за индустрии като стъкларството и за големи стоманени заводи, които не могат лесно да го заменят.
Но това пак може да не е достатъчно и се подготвят планове за ограничаване на част от търсенето. Производители на тухли във Великобритания бяха помолени от правителството да се подготвят за забавяне на производството, ако войната задуши доставките на енергия, съобщи лобистката група в индустрията.
По-високите разходи за гориво вече имат драматични последици в Азия. Град Фошан в провинция Гуандун започна да определя квоти за доставките на газ за индустриални потребители и половината от керамичните заводи в провинцията спряха да работят.
Американските потребители и компании са по-изолирани от растящите цени на горивата, тъй като страната не разчита много на руския петрол и природен газ, но не са имунизирани. Цените на суровия петрол в САЩ нараснаха рязко през януари и февруари заради нарасналата заплаха за война, последвали от цените на бензина, които поставиха номинален рекорд от 4,31 долара за галон. В Лос Анджелис средната цена вече надхвърля 6 долара.
Въпреки това търсенето не намалява. Той е с около 4% по-високо спрямо същия период миналата година, съобщи Американската администрация за енергийна информация. Това може би показва, че след годините на ограничения американците имат силно желание да пътуват.
Ако цените на петрола останат високи, се очертава унищожаване на търсенето. JPMorgan Chase понижи прогнозите си за световното търсене на петрол през второто тримесечие с 1,1 млн. барела дневно и намали прогнозата си и за останалите две тримесечия от годината с около 500 хил. барела. Европа съставлява най-голям дял от намаленията.
Гари Хамилтън, собственик на независима компания за тежкотоварни превози във Франкфорд, щата Мисури, обмисля дали да не спре работа, докато цените намалеят. Цената на дизела в града достига средно 4,67 долара за галон, а ако цените се повишат над 5,25 долара, това ще е краят за него.
Част от проблема е, че той не определя собствените си цени – правят го земеделските компании, за които той работи. Ако поиска по-високи цени заради ръста на цената на горивата, те просто „ще извикат следващия“, споделя Хамилтън.
„Горивото ни убива. За нас ще е по-евтино да спрем камионите си и потенциално да съкратим служители, отколкото просто да продължим работа“, отбелязва той.
Подобно на бензина търсенето на хранителни стоки в развития свят не се променя с цените. Купувачите може да променят това, което купуват, като се отказват от по-скъпи стоки за по-евтини заместители, но все пак трябва да купуват.
Но ресторантите смятат растящите цени за препятствие в момент, когато опитват да съживят бизнеса си след COVID. Гюс Касимис, собственик на ресторанта Gemini Diner в Ню Йорк, казва, че клиентите поръчват по-малко месо и морски дарове, затова е намалил покупките си от доставчици с около 10%. Gemini повишил цените на храните в менюто си веднъж и се готви да го направи отново.
„Хората внимават повече за какво харчат парите си. Не зная още каква част ще са склонни да поемат клиентите“, допълва Касимис.
Recent Posts
