„Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) внесе в Конституционния съд (КС) искане за повторно преброяване и преизчисляване на резултатите от изборите в 3000 секции – това са близо една четвърт от всички секции в страната. Документите бяха внесени в четвъртък от депутатите от коалицията Лена Бориславова, Надежда Йорданова и Васил Пандов.
Заедно с това от коалицията внесоха и искане на гражданско сдружение БОЕЦ за касиране на изборите.
Новината идва, след като на изборите в края на октомври се появиха множество данни за нарушения и манипулиране на вота в секциите в страната. Шест от осемте формации в парламента – ПП-ДБ, „Възраждане“, БСП, „Алианс за права и свободи“ (АПС) на Ахмед Доган, „Има такъв народ“ (ИТН) и МЕЧ твърдят, че по време на изборите са извършени множество манипулации, както и че е имало купен и контролиран вот. Подобна теза беше изказана и от президента Румен Радев.
Проблеми с провеждането на изборите, преброяването на гласовете и купения вот не виждат от ГЕРБ и „ДПС-Ново начало“ на санкционирания за корупция Делян Пеевски, както и служебното правителство.
Преди седмица ИТН и останалата извън парламента „Величие“ също внесоха жалби с искане за частично и цялостно касиране на изборите.
„Благодарение на информационните активи направихме едно проучване, което показа, че в над 2300 секции има разлика между бюлетините от машинното гласуване и протоколите и данните от паметта на машините“ каза Пандов.
Той добави, че в сигнала на ПП-ДБ има конкретни данни за секции, в които има надписване и добавяне в протоколите след края на тяхното оформяне, секции, в които има необичайно висок процент недействителни бюлетини, както и секции в които има разлика между подписите, положени в изборните списъци и броя гласували с хартиени бюлетини и машинно гласуване.
Искането на БОЕЦ за пълно касиране на изборите е внесено с подписите на депутати от ПП-ДБ и АПС. В последните дни от движението внесоха още и сигнали в парламента за фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и източване на Българската банка за развитие (ББР), както и за изграждането на продължението на газопровода Турски поток през България.
Избраното след вота в края на октомври 51-во Народно събрание все още не може да започне нормална работа. Причината за това е, защото депутатите не успяват да изберат председател на парламента в продължаващото два дни първо заседание. ГЕРБ настоява техният представител Рая Назарян да бъде избрана за председателка и поставят това като условие за започване на преговори за съставяне на правителство.
В двата вота на балотаж достигаха Назарян и представителят на ПП-ДБ Андрей Цеков.
От април 2021 г. досега в България се проведоха седем парламентарни вота. В този период бяха формирани и две редовни правителства с премиер от ПП-ДБ, които управляваха година и половина. През останалото време на власт бяха шест служебни кабинета.
Поредна благотворителна инициатива на старозагорските младежи от ГЕРБ За поредна година младежите от ГЕРБ в…
Общественият транспорт в Стара Загора и селата от общината ще се движи с празнично разписание…