Правителство има. Какво ще се случи в първите 100 дни

Първата ми заповед ще бъде да въведа зеления сертификат за влизане в сградата на Министерския съвет, каза новоизбраният премиер на България Кирил Петков пред парламента. С това той отговори на обществените очаквания, защото много хора задаваха въпроса защо за едни има изисквания, а за други няма. Работещите в заведения и търговски центрове, например, трябва да доказват със сертификат дали са ваксинирани, преболедували или имат отрицателен тест за COVID-19, докато депутати и министри ходят на работа без такова изискване.

Пред Кирил Петков обаче стоят още много на брой и много по-трудни за изпълнение „първи задачи“. Част от тях са очевидни – поскъпването на тока и пандемията. Други обаче са „незабавни“ – поне така са определени в коалиционното споразумение.

Още в следващите седмици новите управляващи започват активно да променят правосъдието, което според тях е ключова стъпка в борбата срещу корупцията. Мотото на новото правителство е „нулева толерантност към корупцията“.

Коалицията има намерение бързо да закрие специализираните съд и прокуратура, които според тях се използват за политически поръчки. Ще сменят шефа на антикорупционната комисия и ще ѝ дадат повече правомощия, както и ще ограничат правомощията на главния прокурор, с което вече изнервят заемащия в момента този пост, Иван Гешев. Той ги нарече „каста богоизбрани“.

Преди всичко – цената на тока

От понеделник България има ново правителство. Това се случи след като 47-то Народно събрание избра Кирил Петков (“Продължаваме промяната”) за премиер и одобри предложения от него персонален състав на Министерския съвет.

Той беше подкрепен от парламентарните групи на „Продължаваме промяната“ (ПП), БСП, „Има такъв народ“ (ИТН) и „Демократична България“ (ДБ), които подписаха коалиционно споразумение в края на миналата седмица. „Против“ гласуваха парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ДПС и “Възраждане“.

Веднага след избора си премиерът Кирил Петков каза и кои ще са първите му действия. Спешните му приорити са справянето с енергийната криза и пандемията от COVID-19. Петков планира и бърза реакция срещу наводненията и щетите от природни бедствия, нанесени последните дни в областите Пловдив, Благоевград и Смолян.

“Първо ще се заема с наводненията, които доведоха до бедствено положение. Веднага фокусът ни после е енергийната криза, да избегнем от 1 януари 2022 цените [на тока] за битовите потребители да скочат”, каза той.

Управляващите в най-кратки срокове планират да сменят членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), които са с изтекъл мандат. “Ще се назначат най-добрите професионалисти”, каза Петков и обеща, че няма да се намесва в работата на регулатора.

“Цените на тока за потребителите – това е приоритет за първите 100 дни”, коментира пред Свободна Европа лидерът на БСП в оставка и вицепремиер Корнелия Нинова. И допълни, че действията на изпълнителната власт в първите 100 дни на кабинета ще са за овладяване на кризите в държавата.

“Енергийна и здравна криза – безспорно”, каза Нинова в понеделник, след като беше избрана в правителството.

Кирил Петков каза също, че вече има идея за повишаване нивото на ваксинацията срещу коронавирус в България – чрез специалисти, които да сложат край на притесненията на хората относно отключване на странични заболявания. Страната е на последно място в ЕС по напредък на ваксинацията, като напълно имунизирани са под една четвърт от населението.

Веднага след това

Част от законодателната програма на парламента за първите 100 дни включва “незабавни” промени в сферата на съдебната власт.

Според публикуваната законодателна програма, договорена между четирите партии, новото управление ще приеме поредица промени още в първите три месеца от управлението си.

Очаква се първата законодателна работа на Народното събрание да бъде приемането на бюджета за догодина. Това трябва да се случи до края на месец януари 2022 г.

Следват мерки, които са маркирани като “незабавни”, а срокът им за изпълнение е “не по-късно от 3 месеца от започване на работа на Народното събрание”.

Управляващите си поставят за цел до три месеца да приемат промени в Закона за публичните предприятия както и в Закона за приватизаицията и следприватизационния контрол. Тези “неотложни мерки” отговарят на заявката на премиера Кирил Петков, че ще бъдат спрени течовете на обществени средства.

“Това е всеобхватна реформа. Искаме да изсветлим договорите и начина на оказване на следприватизационен контрол, назначаването на органите на управление в тези дружества. В момента е доста непрозрачно”, коментира пред Свободна Европа избраният за вицепремиер и финансов министър Асен Василев (“Продължаваме промяната”).

Наред с това ще бъдат внесени и законодателни промени за новия начин на функциониране на антикорупционната комисия КПКОНПИ. Целта е звеното да придобие и разследващи функции. Управляващите декларираха, че ще настояват и бившият главен прокурор Сотир Цацаров, който в момента оглавява комисията, да напусне поста.

Следващата незабавна мярка, която трябва да се реализира до месец март, е промяна на Закона за съдебната власт. Това на практика означава промяна на режима на функциониране на кадровия орган на съдебната власт – Висшият съдебен съвет (ВСС). Целта е той да се преустрои така че магистратите, които работят в него, да могат да продължат да упражняват професията си.

Като “незабавна” мярка, но без срок от три месеца, са вписани и законодателни промени, с които ще се закрият Специализираните съд и прокуратура в България. Както и въвеждане на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство.

Незабавно също ще бъдат приети и изменения в Закона за съдебната власт с цел ограничаване правомощията на главния прокурор. И четирите политически сили от коалицията настояват за оставката на главния прокурор Иван Гешев.

Според зам.-председателя на парламента и съпредседател на “Демократична България” Атанас Атанасов за първите три месеца управляващите си поставят амбициозна програма.

“Започваме работа незабавно – има много проблеми за решаване”, каза той пред Свободна Европа. Атанасов каза още, че управляващите ще се движат по темите, които са идентифицирали като спешни. “Те затова са записани в срок от три месеца”, обясни той.

За първите 100 дни на управлението вицепремиерът Асен Василев каза, че работата ще бъде интензивна и „ще се търсят комбинации между работата на ресорните министерства и парламентарните групи“.

“Има мерки, от неотложните, които ще видите, че ще разпишем и в бюджета за догодина, който ще внесем до края на януари”, каза Василев. И коментира, че „изглежда първите 100 дни работата на Министерството на правосъдието ще бъде доста натоварена“

Законодателната работа на парламента по същество се очаква да започне до две седмици. В следващите дни народните представители ще приемат свой правилник за работа, след това ще бъдат договорени и гласувани ресорните комисии. Веднага след това от мнозинството твърдят, че ще внесат и първите законопроекти.

Как ще се държи опозицията

И макар че останалите извън властта ГЕРБ и ДПС декларираха, че ще са конструктивна опозиция, според анализатори новата власт няма да има традиционния толеранс от 100 дни.

Неписаният срок обикновено се приема за шанс дадено управление да предприеме своите първи стъпки, без да бъде критикувано тежко.

В неделя социологът Анастас Стефанов коментира пред БНТ, че е скептичен, че първите три месеца на новото правителство ще минат гладко. Кабинетът застъпва в политическата зима и тя е най-големият враг на всяко едно правителство, коментира Стефанов и добави, че лакмусът ще е какъв интегритет ще излъчва правителството.

По думите на юристката и конституционен експерт Наталия Киселова при стегната програма на правителството за 100 дни могат да се свършат много неща. Тя обаче смята, че не е реалистично да се говори за промени в конституцията в този срок.

Новото управление не е декларирало подобна амбиция за началото на мандата си. Обсъждането на промени в основния закон е сред бързите приоритети на кабинета, но в срок от половин година.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .