Света Анна се почита като покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.
Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Те трябвало да понасят обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог.
[ad id=“263680″]
Народът почита този ден и като празник на врачките. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък. Според вярванията мъжете не бива да излизат от дома си, защото навън дебнат самодиви, които отвличат самотни господа.
[ad id=“225664″]
Църквата почита Света Анна няколко пъти в годината – на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоменаваме нейните родители – Свети Йоаким и Света Анна. На 25 юли се отбелязва денят на успението (смъртта) й.
