Президентът Румен Радев критикува решението на парламента да подкрепи т.нар. френско предложение за Северна Македония и обвини депутатите, че са гласували „празен чек“. Той отправи обвинения и към Кирил Петков за това, че по думите му първоначално не е искал вписването на българите в македонската конституция да е условие за започване на преговорите с ЕС.
Думите на Радев дойдоха в събота, ден след като българският парламент прие решение, с което възлага на правителството да одобри т.нар. „френско предложение“ за Северна Македония, но само ако то бъде променено, така че да изпълни определени условия.
„Що се касае до гаранциите за културно-историческото наследство, учебниците и срещу езикът на омразата, които се защитават в двустранния протокол, вчера народните представители гласуваха празен чек за нещо, с което мнозина от тях така и не успяха да се запознаят, което категорично не предоставя необходимите механизми, срокове и критерии за защита и което ще остави следващите български правителства в днешното положение да водят безплодни спорове с македонската страна“, каза Радев в събота.
Това твърдение е подвеждащо, тъй като в документите по т.нар. „френско предложение“, с които Свободна Европа разполага, са записани две групи мерки срещу речта на омразата – такива, които да бъдат предприети преди началото на преговорите на Северна Македония с ЕС, и такива, които да бъдат предприети след това.
В първата група мерки попада създаването на процедура за реакция на различни прояви на говор на омразата – „надписи върху обществени сгради и паметници, текстове в учебници и учебни програми, както и в медийното пространство“. Освен това се предвижда двете страни да предприемат „ефикасни мерки“ срещу пропаганда от държавни агенции и институции и срещу частни лица, които подстрекават към насилие.
В групата от мерки, които да бъдат приложени след началото на преговорите, се предвижда държавите да гарантират, че няма да се предоставя държавно финансиране за книги, филми и паметници, които съдържат говор на омразата.
Същевременно в събота Радев призна, че т.нар. „френско предложение“ съдържа основните български искания, но обвини премиера Кирил Петков в „разнопосочна политика“.
„То съдържа голяма част от основните български изисквания, но можеше да бъде много по-успешно, ако нашите политици имаха по-голямо внимание към целия този процес. Ако дипломатите от външно министерство разчитаха не само на президентската институция и не пилееха много време и енергия в опита си да вкарат разнопосочната политика на министър-председателя в някакви приемливи рамки“, каза Радев.
Президентът също така обвини Петков и всички партии с изключение на „Има такъв народ“, че по време на Консултативния съвет за национална сигурност не са искали условието за започване на преговорите да е българите в Македония да бъдат вписани в конституцията, а са го приели чак когато е дошло „от президента Макрон“.
Въпросът за това как да се разреши спорът на София със Скопие стои от ноември 2020 г., когато България наложи вето на възможността на Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС. Тогава министър-председател беше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Преди седмица френското председателство на Съвета на ЕС предложи начин за разрешаване на проблема, заложен преди две години. Основната му идея е в това, че ЕС ще влезе „на мястото“ на България в двустранния спор, ще започне преговори за членство чак след като Северна Македония включи българите като държавотворен народ в конституцията си, а впоследствие ще отстоява останалите условия на София към Скопие.
В петък парламентът даде мандат на правителството да одобри предложението на Френското председателство, ако то бъде прецизирано, така че да гарантира следните условия:
- вписването на българите в македонската конституция като държавотворен народ;
- нищо в преговорния процес няма да бъде тълкувано като признаване на македонския език от България;
- добросъседството остава критерий при процеса на присъединяване и Брюксел ще информира държавите от ЕС за напредъка;
- спазването на договора от 2017 г. с България и на протоколите към него ще бъде включено в рамката за преговори.
В такъв случай съгласно решението на парламента правителството може да одобри предложената преговорна рамка и така да вдигне ветото. Преди това обаче България и Северна Македония трябва да подпишат двустранен протокол.
