Прегръдката не струва нищо – тя е безценна

Български семейства подават ръка на украински, като целта на инициативата е те да могат да се подкрепят в нужда.

Актьорът Алек Алексиев е с украински корени. Пътува многократно до района на войната и с очите си вижда последните прегръдки на мъже със съпругите и децата им. Затова и с радост се включва в инициативата.

„Преди една седмица някъде си дадох отговор, какво е Украйна за мен. За мен Украйна е прегръдка. Всеки път ние сме свидетели на прегръдки. Прегръдка за раздяла, най-често! Но напоследък ставаме свидетели и на прегръдки за „Здравей, отново“, актьорът Алек Алексиев.  

Писателят Захари Карабашлиев също е сред прегърналите идеята на фондация „За доброто“.

„Първият път, когато се видяхме с това семейство и децата играха цял ден! То беше едно слънчево, едно прекрасно време, точно по Цветница. И Аня, жената казва, имах чувството цял ден, че това беше Раят. Осъзнаваш, какво богатство е мирът“, посочи писателят Захари Карабашлиев.  

Историята на бесарабските българи Дияна, Валерия и брат ѝ Владислав, които бягат от одеското село „Главан“, е една от най-разтърсващите. Корените им са от българско село със същото име в област Стара Загора.

„Когато видях табелата „Главан“ започнах веднага да плача, не мога да повярвам, че съм на моята родна земя, от която преди 200 години са тръгнали моите прадеди. Когато преживяваш такава тежка ситуация е важно да усетиш разбиране. Дори една дума „Как си“ помага да ти даде една усмивка и ти дава сили“, каза Валерия.

Съдбата ги среща с Кремена от фондация „За доброто“, която също е израснала недалеч от българското село Главан.

А връзката им с България винаги е била много силна и момичетата си представят своето бъдеще тук.

Вижте повече в репортажа на Михаела Златкова и телевизия Bulgaria ON AIR

https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!


image0 (9K)