„Предвидими проблеми“. Как промените в Изборния кодекс доведоха до неработещи машини

На изборите в неделя в секцията в град Ваалс, Нидерландия, почти равен брой избиратели са гласували с хартиени бюлетини и с машини. Точно 205 души са пуснали хартиени бюлетини, а 188 са гласували с машина.

Мартин Манолов, който е бил наблюдател в секцията, казва, че и повече хора са искали да гласуват с машина. Те обаче не са могли, защото заради технически проблеми с устройството секционната комисия е решила да се премине изцяло на хартиено гласуване.

„Техникът идваше често на място. Проблемът беше отстранен няколко пъти, но се появяваше отново и отново“, казва Манолов. По думите му машината е отчитала, че в нея няма хартия, на която се разпечатват т.нар. бюлетини от машинно гласуване, въпреки че е била сложена ролка.

След края на изборния ден Централната избирателна комисия (ЦИК) съобщи, че 122 машини не са работили в деня на изборите. Това е малко над 1% от общо 9611 машини, с които се гласуваше на предсрочните парламентарни избори на 2 април. Броят им обаче е по-голям от този на предишните избори, когато работа спряха 33 машини от общо над 11 000.

Изборен експерт каза, че най-често проблемите с машините в изборния ден са били свързани именно с използваната хартия. Тя е различна от тази за предишните избори.

Освен това сега машините разпечатват вместо къси разписки, т.нар. бюлетини от машинно гласуване, които са по-дълги. Тази промяна беше въведена с последните промени в Изборния кодекс, приети с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. Същите партии върнаха гласуването с хартиени бюлетини като алтернатива на машинното гласуване и затова бяха наречени „хартиената коалиция“ от опонентите си.

ЦИК обаче нито потвърждава, нито отхвърля това обяснение и посочва, че причините „тепърва ще се установяват“. Фирмата доставчик на машините „Сиела норма“ отказва коментар.

Какво се случи с машините

Изборният ден във Ваалс започва спокойно, разказа пред Свободна Европа Мартин Манолов, който е бил наблюдател от Института за развитие на публичната среда (ИРПС) там. Преди обяд машината за гласуване започва да принтира кратки бележки, от които не се вижда как е гласувал избирателят, вместо по-дългите бюлетини.

По новите правила в Изборния кодекс, приети в последния парламент от ГЕРБ, ДПС и БСП, членовете на комисиите броят бюлетините, разпечатани от машината, вместо устройството да отчита гласовете и да разпечатва протокол. В секцията, в която Манолов е наблюдател, това значи, че комисията няма какво да преброи. В изборния ден ЦИК разреши в такива случаи на избирателите да се дава възможност да гласуват на хартия.

Когато проблемът се появява за пръв път, в секцията идва техник на фирмата доставчик на машините „Сиела норма“, който я поправя и гласуването продължава с машина. По-късно обаче случаят се повтаря.

„Това, което се случваше, беше, че четецът, който проверява дали има достатъчно хартия, не можеше да отчете, че хартията все още е там“, казва Манолов.

По думите му на членовете на комисията и наблюдателите е обяснено, че проблемът идва от разликата в хартията, която се използва за машините.

Откакто в България се използват машини за гласуване до предходните парламентарни избори на 2 октомври, те разпечатваха къси разписки. Разпискиге бяха контролни и се брояха само в някои секции, за да се потвърди дали съвпадат с данните от машинния протокол. На изборите на 2 април обаче машините разпечатваха по-дълги разписки, т.нар. бюлетини от машинно гласуване.

Тази промяна беше въведена с последните промени в Изборния кодекс от ГЕРБ, ДПС и БСП.

Защо някои машини не работеха

Членове на комисии и наблюдатели, с които Свободна Европа говори, са чули от техниците обяснението, че проблемът е в хартията, която се различава от тази на предишните избори.

„Става въпрос за това, че ролката е по-различна, хартията е по-различна и бюлетината е много по-дълга от разписките, които бяха на предните избори. Вследствие на това се случва така, че самата ролка пада на по-ниско място в гнездото си и датчикът не може да отчете, че тя е там“, каза Мартин Манолов.

„Това нещо няколко пъти се опитваха в комисията да го отстранят и успяваха до някаква степен. Имаше моменти, в които успяваха 20-30 човека да гласуват, без да се случва отново проблемът“, добави той.

В крайна сметка обаче след поредния път, в който се появява дефектът, секционната комисия във Ваалс взима решение гласуването да продължи само с хартиени бюлетини. Това че случва около 4 часа следобед.

Свободна Европа говори с техник на „Сиела норма“, работил по поддръжката на няколко машини в област Русе, който пожела името му да не бъде публикувано, защото няма разрешение от фирмата да говори пред медии. Той посочи, че знае за този проблем и е получил инструкции от компанията в такъв случай да покрие датчика с хартиено тиксо.

Изборният експерт Стоил Цицелков, който е член на Обществения съвет към ЦИК, също посочи като основна причина за проблемите с машините по време на изборния ден различния вид хартия в сравнение с предишните избори.

„Когато сме поръчвали тези машини, те трябваше да произвеждат разписки и ние да видим за какво сме гласували. Това е цялата им идея. Сега ние ги натоварихме с това да носят вота, с тези хартийки да избираме нашите представители“, каза той пред БНТ във вторник.

„Законодателят е решил, че водещ ще бъде отрязъкът, а не протоколът [от машината]. Това наистина много усложнява нещата.“

„Аз дори видях някои от тях [ролките хартия], те бяха в лошо състояние, почти квадратни. Смачкани са били при пренасяне“, добави Цицелков.

Колко машини не работеха

В деня след изборите ЦИК съобщи, че общо 122 машини не са работили в изборния ден. Това са 1,27% от общо 9611 машини, които се използваха на изборите на 2 април.

Сигналите за проблеми с машините за гласуване на предсрочните парламентарни избори в неделя бяха повече, отколкото на предишните избори на 2 октомври. Тогава по информация от държавната фирма „Информационно обслужване“ общо 11 012 машини са спрели работа 33, а заради проблеми при други 39 се е наложило преброяване на контролните разписки.

По думите на говорителката на ЦИК Росица Матева 20 машини не са стартирали в деня преди изборите – 1 април, а 102 са спрели да работят в деня на вота.

Матева посочи, че при част от машините, които не са стартирали в събота, не са сработили смарт картите, които ги активират, други не са могли да бъдат включени или са изписвали съобщение за грешка.

За машините, които са спрени в изборния ден, Матева посочи като проблем отпечатване на празни бюлетини или по-къси бюлетини, в които не се вижда вота на избирателя.

„Тепърва ще се търсят причините и ще се анализира защо 122 машини не работиха на тези избори“, каза говорителката на ЦИК. Тя нито потвърди, нито отрече причината за проблемите да е в новата хартия, която се използваше при машинното гласуване.

Матева каза още, че не е имало разлика между хартията на изборите през октомври и използваната в неделя.

Кой доставя хартията

За разлика от предишните избори, на които имаше машини, този път хартията за тях беше доставена от печатницата на БНБ. ЦИК прие на 4 март решение да възложи поръчката на нея. Това беше обяснено с новото изискване на Изборния кодекс хартията за отпечатването на т.нар. бюлетини от машинно гласуване да се доставят именно от БНБ или при необходимост – „от други специализирани печатници“.

Промените в Изборния кодекс бяха приети в началото на декември 2022 г. Краткият срок до следващите избори предизвика опасения, че печатницата на БНБ може да не успее да достави достатъчно хартия за машините навреме. Самата БНБ посочи в становище, че ще са ѝ нужни между 4 и 8 месеца, за да подготви хартията. В крайна сметка тя беше доставена навреме за изборите на 2 април, но беше в по-малки количества, отколкото на предишни избори.

В изборния ден говорителката на ЦИК Росица Матева каза, че хартията, която се използва в машините, е „същата по вид и изисквания“ като тази, използвана до изборите на 2 октомври 2022 г. за разписките.

„Ние предоставихме на печатницата на БНБ сертификатите за вида хартия, изискванията за грамаж и другите изисквания, които има“, каза още тя и добави, че сертификатите за вида хартия са тези, които ЦИК е получила от „Сиела норма“.

Свободна Европа се свърза със „Сиела норма“. От фирмата казаха, че нямат право да коментират каквито и да е въпроси, свързани с изборния процес, без изрично разрешение от ЦИК.

Свободна Европа изпрати въпроси до фирмата производител на машините „Смартматик“, но до публикуването на текста не бяха получени отговори.

Какви тестове са правени

Тестове на машините са били извършени от Българския институт по метрология (БИН). Свободна Европа се свърза с изпълняващия длъжността директор на института Паун Илчев. Той потвърди, че това се е случило в седмицата преди изборите.

Тествани са шест машини, които са били подбрани на случаен принцип. Илчев уточни, че хартията, която е била използвана за тестовете, не е била идентична с тази, която се използва за реалното гласуване на 2 април.

„Тестова хартия. Разликата беше отзад малко по-различен холограмен знак… Те [доставчиците на хартията] влязоха в някакъв филм. Те я засекретиха, едва ли не казаха, че до един месец след изборите ще дадат цялата информация за хартията. Просто не искаха преди изборите, някой да не спекулирал“, каза Илчев. И добави, че по време на тестовете машините не са отчетени проблеми.

Самата хартия е доставена в секциите в деня преди изборите, когато са доставени и машините.

Печатницата на БНБ потвърди в отговори до Свободна Европа, че в нейните помещения не са правени тестове преди изборите.

Можеше ли да се избегне

Машините, които не са работили в изборния ден, са малко над 1% от общия брой използвани машини. Във всички засегнати секции гласуването е продължило на хартия.

По думите на Стоил Цицелков от Обществения съвет към ЦИК обаче дори тези проблеми е можело да бъдат избегнати.

„Това са съвсем механични, прозаични, предвидими проблеми, които можеше вероятно да се избегнат с повече тестове, по-добри тестове“, каза той пред БНТ във вторник.

По думите му проблемът с хартията е резултат от промените в Изборния кодекс, приети от предишния парламент.

„Просто когато законодателят налага някакви правила, които са трудно изпълними, администрацията прави каквото ѝ е по силите“, добави Цицелков.

Мартин Манолов отбелязва, че повечето хора, гласували в неговата секция, са предпочели машината.

„Почти всички искаха да гласуват на машина, докато имаше възможност“, каза той. „Имаше хора, които чакаха по половин час, докато техникът отстрани проблема, за да могат да гласуват на машина.“

Манолов смята, че причините за проблемите с машините трябва да се изяснят от институциите, за да се предотврати повторението им и за да се запази доверието на гласоподавателите в електронните устройства за гласуване.

На предсрочните парламентарни избори на 2 април се гласуваше смесено – с хартиена бюлетина и машинно по избор на избирателя. В секциите с под 300 гласоподаватели се гласуваше само с хартия. Депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП в последния парламент приеха промени в Изборния кодекс, с които върнаха хартиената бюлетина като алтернатива на машинното гласуване в секциите с над 300 избиратели. Дотогава в тях се гласуваше само с машини.

Промяната в правилата за гласуване беше посочена като основна причина за трудностите при обработването на резултатите от изборите. Членове на районни избирателни комисии (РИК) съобщиха за масово сгрешени протоколи, опашки и забавяния при предаването на документите.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036