Предизвикателствата пред инвеститорите през второто полугодие са различни

Снимка: Bloomberg

Във Великобритания всичко прилича много на 1977 г. – кралски юбилей, стачки, болезнена инфлация и второ място на песенния конкурс Евровизия, пише за Financial Times Саймън Едълстен, съмениджър на Artemis Global Select Fund и на Mid Wynd International Investment Trust.

Тогава забавлявахме европейската публика с весела песничка, чиито начални строфи бяха „Къде сме ние? На дъното!“ Това обобщава Обединеното кралство днес. Очаква се да имаме най-ниския темп на растеж през следващата година от всички страни от Г-20 с изключение на Русия.

Моите собствени музикални вкусове бяха малко по-буйни в онези дни. Подобно на много други тийнейджъри, аз се наслаждавах на пънк химна на Sex Pistols „God Save the Queen“ – задължителен за слушане поради забраната му от BBC – и на новата група Talking Heads, пише Едълстен.

Това беше и ерата на това, което стана известно като икономика „старт-стоп“, когато правителствата се люшкаха между стимули и ограничения, редувайки бум и срив.

Притесненията са, че днешните финансови рок звезди, нашите централни банкери, ще следват наръчника от 70-те години. В момента те може да са по-предпазливи, като повишават бавно лихвените проценти, за да противодействат на инфлацията, но все пак ги повишават. Андрю Бейли от Английската централна банка (АЦБ) даде да се разбере, че не се страхува да причини болка на икономиката, за да изкорени инфлацията. Повечето от колегите му са на същото мнение, така че очаквайте още социално-политически вълнения.

Основна разлика от края на 70-те години е, че безработицата е по-ниска. Недостигът на работници за по-нискоквалифицираните работни места не е феномен само в Обединеното кралство – той е глобален. Синдикатите може и да не са толкова могъщи, колкото бяха тогава, но заплатите на най-нископлатените изостават от десетилетия – така че много работници са в много по-силна позиция да изискват повишения или преместване.

И ще трябва да го направят, ако инфлацията се окаже устойчива, тъй като тези, които страдат най-много от инфлацията, обикновено са бедните, старите (с фиксирани пенсии) и младите (особено ако са задлъжнели).

Имайте предвид и географските фактори. Ефектът от повишаването на лихвените проценти в САЩ може да не е същият като повишаването им в Европа. Пазарът на труда в САЩ обикновено е по-гъвкав – това е огромна икономика и работниците могат да се движат лесно в нея. Тя е по-самостоятелна, изнасяйки едва 10% от своя БВП, срещу 30% за Обединеното кралство и 47% за Германия. И произвежда голяма част от горивата, които използва.

Следователно Федералният резерв може да повиши лихвените проценти, за да контролира инфлацията, с по-малко загриженост относно причиняване на рецесия. Доларът обаче се покачва, което увеличава инфлационния натиск в Обединеното кралство и Европа – особено след като суровините, които внасяме, се котират в долари.

През първата половина на тази година инвеститорите в акции се тревожеха главно за нарастващата инфлация – това води до бързо понижаване на акциите с високи съотношения на цената към печалбата, продажбите и т.н.

Фокусът през втората половина на годината вече се насочва към риска от рецесия. Портфейлът от акции, който се представи най-добре през първата половина на тази година, имаше много петролни акции, фокус върху стойността (подценените спрямо фундамента си акции – бел. прев.), много малко технологични книжа (и други акции с ниски печалби) и силна доларова експозиция. Портфолиото, което ще се представи най-добре през второто полувреме, може да бъде различно.

https://www.investor.bg/