Представяме ви композитора Иван Драголов

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 68, 1990 г.
КОМПЮТЪР И МУЗИКА
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ КОМПОЗИТОРА ИВАН ДРАГОЛОВ
В дворчето на къщата на ул. „Иречек”, както фамилиарно наричаме дома на Центъра за художествена самодейност, една лятна вечер сме се събрали за среща с Иван Драголов, тонрежисьор в Старозагорската народна опера, но и композитор, автор на музиката към 15 театрални постановки, между които две трети осъществени на сцената на ДТ „Гео Милев” – „Кладата”, „Престъпление на сърцето”, „Декамерон”, „Бързай, бързай”, „Черешова градина” и др. Това не е ординерно чествуване, скалъпено от добре познатите ни и втръснали ни модели. Пък и едва ли 31-годишният Драголов, на когото е чужда мегаломанията, би допуснал и най-малки намеци на парадност, вечерта, в която „портретните зарисовки” на приятеля имат шаржов характер, в която цари дух на остроумение и импровизационна свобода в „сценария”, сякаш на практика ни спасява загадъчното значение на место употребяваната напоследък английска думичка „хепънинг”. Очевидно под хепънинг се разбира това, че всички участвуваме в забавата, че всички се увличаме в играта и в хода на нейното развитие ставаме все по-изобретателни. Това е вечер, в която един приятелски кръг, кръг от стари и нови приятели, с различни професии и различни интереси, но с еднаква любов към „домакина”, се е събрал, за да се потопи в атмосферата, която сам си създава. Една вечер на словесната и музикалната импровизация, изпъстрена с остроумие и шаржове, с непринудено веселие. В късните часове словесните остроумия отстъпват място на музикални шеги и се получава нещо като „джем сешън”: зад пианото един след друг сядат приятели, води се диалог между клавишите и струните на китарата, а всички останали пригласят, пляскат с ръце, пеят, заливат се от смях. Над главите ни като чадър е разперила клони отрупаната с плодове кайсия, по която блещукат весели жълти лампички, опънати като коледни гирлянди, а върху бялата ограда на дворчето са изложени експонати на детските години на Драголов: бебешки дрешки, панталонки, елечета, ученически тетрадки с изрисувани петолъчки над старателно преписани партизански стихове. Пак в този дух на пародийност, ние всички разучаваме „Песен на Иван” и получаваме по един негов портрет, графична рисунка, дело на художника Михаил Косев, рисунка, на която Драголов е представен като композитор от епохата на барока с перука и дантелено жабо… А всъщност Иван Драголов е композитор от края на ХХ век, и то от онези, на които у нас в България малцина обръщат внимание. Защото музиката към театрални постановки, която му носи популярност сред актьорите и режисьорите в драматичните театри, е само част от неговата творческа дейност, част, която стои в периферията на амбициите му, насочени изцяло към електронната музика и по-точно към компютърната музика.
За това как се композира музика с компютър, какъв е моментът на творчество при една подобна дейност, доколко тази музика може да въздействува и съперничи на изпълняваната от познатите ни инструменти и ред още неща, разговаряме с Драголов на следващия ден. За мен, като професионален музикален критик, ангажиран в сферата на класическите жанрове, е трудно да се справя с новите понятия, термини и най-вече с новия начин на мислене. А Драголов, в когото артистизмът се съчетава с яснотата на логическото мислене, се опитва да опрости до максимално възможната граница тези обяснения: „Най-общо можем да кажем, че музиката е управление на звуков сигнал с художествена цел. Музикалният инструмент е средство за управляване на този сигнал. Чрез електронни средства, в частност чрез компютър, също така може да се управлява звуков сигнал с художествена цел. А компютърът, всле9твие на своята голяма гъвкавост, е един много интересен инструмент. С него могат да се реализират определен вид композиционни техники. Алеаторика, например. Сега работя върху създаване на език за описване на музикална материя, който ще позволи да се записва музика във вид, близък до човешката мисъл. Стремя се този език да бъде по-гъвкав и универсален. Защо предпочитам да композирам чрез компютър? Защото за мен този начин е най-близък до начина ми на мислене.”
До края на нашия разговор за компютърна музика аз оставам почти убедена, че и в това съчетание на съвременната техника, аналитичната, математическа мисъл и изкуство може да има творчество. Възразявам срещу това, че крайният продукт на компютърната музика е магнетофонна лента или компютърен диск, а това лишава слушателя от общуването му с музиката на живо. Но Драголов пояснява, че композираната с помощта на компютър музика може да се дешифрира в партитура и да се изпълни от инструменти на живо. „Въпреки че, допълни той, живото изпълнение е чуждо на естетиката и спецификата на компютърната музика. За предпочитане е тя, която е създадена по компютърен начин, да звучи в механичен запис.” А аз си мислех за бъдещето на тази музика у нас, в България, и в частност – в един провинциален град, където дори класическите жанрове не се радват на вниманието на публиката. Но най-често се случва така, че музикантите творци изпреварват времето си. И добре е, когато все пак те имат макар и малкият кръг от приятели и почитатели, който им дава увереност и подкрепя техните усилия.
Румяна АПОСТОЛОВА