Пред изгрева на свободата

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 30, 1991 г.
ПРЕД ИЗГРЕВА НА СВОБОДАТА
/СТАРА ЗАГОРА след Априлското въстание през 1876 г./
Последните дни на робството и в Стара Загора са вплетени здраво в живата тъкан на тревожната политическа обстановка. Не са отшумели дните, свързани с покрусата от погрома на Старозагорското въстание, когато през пролетта на 1876 г. се разпалва пламъкът на бунта. Бурята не отминава и Стара Загора. На бесилото увисват Кольо Ганчев и Господин Михайловски. В обстановката на всеобща несигурност и страх възбудата на духовете от политическата борба не стихва. Крепостта на консерватизма, представена от местните чорбаджии, е атакувана чрез анонимни позиви и възвания от старозагорските ученици. Моралната победа, която спечели българският народ в Априлското въстание, предизвиква широко международно движение в негова защита. То е съпроводено от активна дипломатическа намеса. През лятото на 1876 г. Ю. Скайлер и княз А. С. Церетелев посещават Казанлък. По това време Петко Рачов Славейков, учител в старозагорското класно Светиниколско училище, се среща с тях и с присъщата за неговия темперамент страст защитава правото на български народ за свободен живот. Поетът е потресен от опожареното Ново село и бягството на неговите жители в Стара Загора. Тези факти са изнесени пред двамата дипломати. Известният старозагорски учен и общественик Атанас Илиев твърди, че Ю. Скайлер посещава Стара Загора през август 1876 г. и отсява в дома на мисионера Бонд. Връчени са две изложения – от Димитър Наумов и Атанас Илиев и второто от х. Господин Славов, написано от Славейков. Основният въпрос, който е засегнат, е несигурната обстановка в град през 1876 г. Колоритната фигура на Славейков се преплита и с още една политическа мисия. Става дума за срещата на поета с лейди Странгфорд в началото на 1877 г. Преди да отседне в дома на Бонд, знаменитата лейди е посрещната от „безкрайно множество народ“. Тази масова проява на християните предизвиква нескрито недоволство у мюсюлманите. Лейди Странгфорд установява, че в града цари несигурност, но не и политическо униние. Тя закарва около 140 „странни ученици“ – сираци от Априлското въстание, за които се грижат българската община и населението. Такова е положението в града, когато долита вестта за обявяването на Руско-турската война. Много скоро е намерен повод да се отбележи това събитие. Тържествената обстановка на празника на Кирил и Методий е сменена с трескавата възбуда от предстоящите събития. В черквата „Свети Никола“ народният учител П. Р. Славейков произнася „една дълга и иносказателна реч“ за мисията на освободителите. Дългоочакваното от българите настъпление се свързва с похода на Предния отряд. Ехото му от гръмливите му победи отеква и в Южна България. То предизвиква паника сред турското население и поражда сътресения в политическата обстановка. Споменът за септемврийските събития през 1875 г. възкресява неоправданата жажда за мъст. За значителна част от турското население в Стара Загора отдавна е ясно, че изстъпленията раждат само отмъщение. Затова една част от турците ратува за разбирателство с българите и идващите руси, а друга, начело с известния главорез хаджи Тахир ага, са за изтребление на българското население и за бързо бягство към Одрин със заграбеното имущество. Напрежението на града се повишава и в следствие на политическата мисия на английския консул в Одрин Блонд. Всъщност тя не завършва поради бързото назряване на събитията. Настъпва момент на безвластие. В града няма редовна войска, която би могла да се противопостави на „московците“ и на „българските хайдути“ /така наричат българските опълченци – б.м./. За този съдбоносен момент от историята на града сведенията са неясни и противоречиви. От съобщенията, които се намират у Атанас Илиев, Георги Русески, Димитър Хранов и Георги Димитров всуе пак става ясно, че да се избегнат кръвопролитията, е постигнато гражданско съгласие между двете народности. Дали е създадена или не смесена българо-турска комисия, е трудно да се каже. Главно по инициатива на х. Господин Славов и изтъкнатия общественик Славейков и със съдействието на някои турски първенци са изпратени писма до ген.Гурко в Казанлък. В документите, запазени в руските военни архиви, съществуват две писма. Посочените по-горе автори цитират още едно, от което излиза, че в Казанлък пристигат три писма, което показва колко е тревожна обстановката. Настоява се за незабавно освобождаване на града. В писмата се изказва опасение, че Стара Загора може да стане жертва на внезапно нападение, организирано от местни фанатизирани мюсюлмани, вбесени от победите на Предния отряд и завземането на Казанлък. Тези документи свидетелствуват за една политическа зрелост, напълно в духа на манифеста на руския император, прочетен при обявяването на войната. След два тревожни и изпълнени с напрегнато очакване дни тази политическа акция завършва с успех. Така дейците от Стара Загора, които пряко не участват в Априлското въстание, осъзнават необходимостта да се включат в инициативите за отстояването на българската кауза и за спасяването на града.
Нейчо КЪНЕВ Исторически музей