„Преживели са динозаврите“. Децата, които спасяват костенурки в Далечния Изток

Photo: Ольга Цыкарева (RFE/RL)

Нарича се трионикс. Известна е още като китайска мекокорубеста костенурка. И е застрашена.

Този вид се среща все по-рядко в местообитанието си – руския Далечен Изток. Трионикс е мекокорубеста костенурка, което означава, че черупката й не се втвърдява, а е изградена от кожа.

Меката черупка прави тези костенурки почти беззащитни срещу хищници – лисици и енотовидни кучета, които обичат да ядат влечуги и техните яйца.

Затова ученици от село Инокентиевка в Нанайски район в Хабаровска област на Русия прекараха лятната ваканция по необичаен начин. Те спасяваха костенурки от горски хищници и наводнения. Проектът се казва „Спаси далекоизточната костенурка“.

За втора година ученици от Инокентиевка поемат на спасителни експедиции по време на лятната си ваканция. Децата събират яйца, отглеждат ги в кувьоз и се грижат за бебетата костенурки.

Най-важното събитие е пускането на костенурките във водата, което се случва в края на лятото. Преди пускането, се броят новоизлюпените костенурки.

Поставени в черни контейнери във влажния речен пясък, влечугите не се виждат веднага. Но щом контейнерите бъдат извадени на слънце, костенурките излизат от бабуните в пясъка.

Едно от основните местообитания на древното влечуго е езерото Гаси в Нанайски район в руската област Хабаровск. Част от езерото попада в Националния парк Анюски, докато друга част е заобиколена от близките села.

„Тези костенурки са много предпазливи. През зимата те отиват дълбоко до дъното на езерото и се крият в дупки“, казва Рима Андронова, ръководител на научния отдел на Съвместната дирекция на природните резервати и националните паркове на Хабаровск. „Но костенурките имат и много врагове. Енотовидни кучета и лисици, които се развъждат в Националния парк Анюски, често унищожават гнездата на костенурките. Бебетата костенурки могат да бъдат изядени и от птици“, казва тя.

Персоналът на природния резерват с радост приема помощта на учениците.

Рима Андронова (в средата) дава указания на спасителите на костенурки.

„Веднъж открихме следи от костенурки и лисици близо до яйцата“, казва една от участничките в проекта Полина. „Изглежда, че е имало истински бой. Сякаш лисицата е хванала костенурката точно по време на снасянето на яйца и влечугото се е защитило от хищника.“

За да се изплашат хищниците, близо до полога на костенурката в земята се слага марля, потопена в елово масло и есенция от ванилия. Лисиците не обичат острите миризми и затова си тръгват.

Основната опасност за популацията на костенурките обаче са наводненията, защото те просто отмиват скривалищата на яйцата. Водата пристига преди бебетата да се излюпят и при висока вода те умират веднага.

Високите води на езерото Гаси

„Миналата година спасихме и пуснахме 83 костенурки. Тази година, щом водата започна да се покачва, отидохме да ги търсим: вече знаехме местата, които обикновено са наводнени. Успяхме да намерим пет скривалища с 28, 25, две с 33 и най-голямото с 45 яйца. Всички те бяха поставени в кувьоз и след това просто изчакахме „, казва Дмитрий Кришкевич, учител в Центъра за извънкласни дейности и ръководител на проекта „Спаси далекоизточната костенурка“ .

Дмитрий Кришкевич на езерото Гаси

Структурата на гнездото на костенурката е доста сложна. Яйцата се слагат в пирамида, като най-големите са отдолу. След снасянето на яйцата женската ги покрива със защитен слой пясък.

„Тази пирамидална купчина от яйца се държи като един организъм. Костенурките се излюпват почти едновременно. Истината е, че само едно костнурче няма да може да пробие пясъка, плътен като цимент. Оказва се, че излюпването в голям колектив работи за тях „, обяснява Кришкевич.

Тази година от 166 събрани яйца са родени 147 костенурки. Сега е необходимо да се намери място, където да се пуснат във водата. Не е толкова лесно, защото пясъчните плажове, обитавани от влечуги, сега са наводнени. Спасителите тръгват с моторни лодки по езерото Гаси в търсене на подходящ бряг.

Но бреговете на езерото сега са под водата почти до нивото на дървото. Само 20 минути по-късно, след като са се отдалечили от близкото село Дубови Мис, спасителите намират място в Националния парк Анюски.

„Да се качим тук“, казва Рима Андронова, гледайки малко парче равна земя. „Тук те могат да се установят. Интересното е, че те сами знаят къде да отидат. Може би, разбира се, някоя костенурка ще избяга в грешната посока. Но няма проблем, ние ще поправим това.“

„Преживели са динозаврите, така че знаят някои неща“, добавя Кришкевич.

Млади еколози изчистват мъртвите дървета, за да отворят пътя за костенурките към водата. Освободените се броят, за да не бъде пропуснато никое бебе.

„Имахме един „партизанин“ миналата година“, спомня си Кишкевич. „Много хитро се криеше! Вече се връщахме, изплаквахме контейнера от пясъка – и той се спотайваше там в ъгъла! Така че сега броим всички.“

Всяко бебе костенурка е с диаметър не повече от 5 сантиметра. Децата внимателно вадят всяко едно и го слагат на земята. А повечето костенурки всъщност отиват направо във водата, ровейки се в тревата и тинята близо до брега. Така че до края на освобождаването костенурка не се вижда. Само една костенурка трябваше да бъде поставяна три пъти на правилната пътека – тя продължаваше да се опитва да избяга в гората.

„Догодина определено ще го направя отново“, казва ученичката Ира. „Не можем да спрем дотук, трябва да продължим да попълваме популацията. Пуснахме ги и, честно казано, много се гордеем със себе си. Ние сме истински спасители!“

„Точно така, спасители!“ добавя още едно момиче, Катя. „Това е голяма работа. В противен случай заради наводнението те изобщо нямаше да се излюпят.“

Тази година учениците вече са се запознали с миналогодишните „деца на костенурките“. А най-големият открит отпечатък на костенурка е около 30 сантиметра, което значи, че вече е възрастен индивид, с тегло около 4-5 килограма.

„Надяваме се, че нашият проект ще бъде подкрепен от WWF и ще можем да инсталираме фотокапани. Защото, когато проверяваме костенурките на техните места всеки ден, те започват да заобикалят такива посещавани места. И така ще знаем кога започват да мътят яйца и бихме могли да ги проследим с помощта на фотокапан и да не ги притесняваме отново “, казва Кришкевич.

Далекоизточната костенурка се среща и в Китай. Там костенурките се отглеждат в големи количества. Има дори специални ферми за костенурки, чиито „продукти“ отиват в ресторантите. Дивите далекоизточни костенурки също са търсени сред китайските гастрономи.

„Видях тези ферми“, казва Кришкевич. „Това е огромно блато, където се излюпват 800 тона костенурки годишно. Сега контрабандистите се опитват да купят нашия див трионикс. Дайте им свобода и те ще ги изядат всички.“

Междувременно децата слагат на земята последния „домашен“ пясък от баните с костенурките. И няколко влечуги веднага решават да се върнат в родния си пясък.

„Първоначално нашите костенурки се страхуваха от хората. Но сега свикнаха и с мен, и с децата. Но това е добре, ще им е удобно в дивата природа. Вечер ще пълзят на пясъка си, ще се стоплят тук, ще имат мухи и комари за ядене. И през следващата година определено ще ги намерим „, казва Кришкевич, докато еколозите се сбогуват с „потомството си“.

Ваня Русева