Живка Кехайова

“Всички ние сме склонни да вярваме в твърдения, които знаем, че са невернии тогава, когато нашата грешка излезе наяве, ние сме склонни да изкривяваме и нагласяме вече настъпилите събития по такъв начин, че да покажем, че все пак сме били прави.

Единственият ограничаващ фактор е фактът, че в реалния живот рано или късно грешните убеждения се сблъскват с реалността“, казва познаващия като никой друг човешката природа Джордж Оруел

Първа част, четете тук

С реалността се сблъсква и ГЕРБ, или поне Бойко Борисов и част от най-приближените му. На тях им се иска и като че ли наистина вярват, че българите трябва да са им благодарни за направеното по време на тяхното управление. Фактите и икономическите измерители сочат, че тези 10 години са най-благоприятни за развитието на България, въпреки огромните грешки, издънките, възприемани до една като корупционни схеми, каквито е много вероятно да са си именно такива (съдът ще каже), слагането на таван на модерни бизнеси с огромен потенциал, липса на визия за дългосрочно развитие. Най-големият проблем на ГЕРБ и Борисов, обаче е, непремереното желание да се харесват на всички, довело до некотролируем популизъм извън рамките на нормалното дори за популистка партия. И сблъсъкът им с реалността беше челен. Повечето българи ги харесваха все по-малко, правопропорционално на усилията им за одобрение. Умните – защото са наясно, че популизмът в дългосрочен план е унищожителен, а причината е, че при него е невъзможно извършването на абсолютно необходимите непопулярни реформи, които са в основата на създаването на перспектива и на откъсването от зависимости.

Глупавите – защото обикновено не харесват никого и нищо, освен себе си. Зле живеещите поради липса на капацитет, адаптивност, или обикновен мързел – защото каквото и да им даде ГЕРБ, няма вероятност да заживеят както искат – обикновено искат повече от хората с капацитет, които работят и сами правят живота си.

Добре живеещите с потенциал да създават и вървят напред, заради спирачките и тавана поради независимостта им и  политическа непринадлежност…

Останаха им два коза – стабилността, която към момента не може да гарантира никоя друга политическа сила и кадрите, които към момента не притежава никой друг. Дори да разиграят идеално козовете си, ГЕРБ ще трябва да преминат през кардинални промени и катарзис, за да се превърнат в нормална и съвременна партия, ако им стигнат куража и възможностите, разбира се.

Единствената дясна партия в България КОД(Консервативно Обединение на Десницата) на Петър Москов вярва, че с иначе добрата си дясна програма, ще спечели избиратели. Жалко, но едва ли. Всъщност твърде малко българи са истински десни – неизживяна деформация, какво да се прави и са разпилени по 1-2-ма ту тук, ту там.

БСП вярва, че ще обере левия вот, но се сблъсква с истината, която знаят дори най-заблудените й собствени членове – че няма нищо общо с модерна левица и, а също – няма как да защитава леви интереси при положение, че ръководството й и цялата върхушка на партията има изключително десни интереси.

Мая Манолова и Отровното трио вярват, че протестният вот ще е техен. Съвсем скоро ще се сблъскат с реалността, че българите само изглеждат политически идиоти, всъщност инстинктите им да надушват нечистоплътността и най-вече липсата на елементарен потенциал, обикновено се задействат като опре ножа до кокала, т.е. като се изправят пред реален избор.

Слави Трифонов явно не се занимава да вярва в каквото и да е, свързано с политически илюзии и затова партията му се очертава внезапно като трета политическа сила – има достатъчен процент българи с подобна нагласа. Него обаче вероятно ще го тресне реалността, че личната му харизма може и да го вкара в парламента, но няма да го направи политик и ще му се наложи да позволи да бъде употребен. Дали ще капитализира добре употребата си, е друг въпрос.