През погледа на главния редактор: Глупави ли сме?

Живка Кехайова

Глупави ли сме, е въпросът, който си задава всеки средно интелигентен човек, четейки коментарите в социалните мрежи, огромната част, от които сякаш са писани от хора, неспособни да използват мозъка си дори на елементарно ниво.

И забравяме, че коментират активно, общо взето три вида хора – малцина много интелигентни, мнозинство от ограничени и стабилна маса от разочаровани и озлобени от собствени избори и неудачи, за които това е начинът да прехвърлят отговорността другиму. Широката маса хора просто не коментират, освен случайни публикации за добро, или тъга, просто в подкрепа на доброто, или за добро.

Не, не сме глупави като средно ниво, просто глупостта и грозотата винаги са крайно агресивни.

„Да се научим да се обичаме“. Това послание за 2021-ва година отправи пред БНР писателят, поет и драматург Стефан Цанев. Според него българите вече не обичат себе си: „Превръщаме се в народ, който мрази себе си“.
И с правото си на творец предупреждава за нещо много важно: „че всяка демокрация, която стигне до своята непоносимост, се изражда в диктатура. Много погледи са отправени натам. Има личности на нашата политическа сцена, които се надяват на президентска република, на единовластие – до пълното отстраняване на партиите. Това не е случайно, но е много опасно“.

Прав е поетът и си струва да се замислим сериозно над предупреждението му. Предстои ни наистина да се изправим пред себе си, да се огледаме в националното си огледало и във всички различни черти, които се отразяват в него, проумявайки, че всички те са наши – и тези, които ни харесват, и тези, които искаме да гримираме, или оперираме някак. И че както всеки човек е ценен и уникален, така и всеки народ е ценен и уникален такъв, какъвто е, а не маскиран като друг. И да си върнем гордостта от това, че ни има и сме точно българи. Тогава може би и изборите ни няма да са първосигнални, рушащи и на пук, а полека-лека отново ще се научим да строим.

Защото само осъзнаващият ценността си може със самочувствие и отговорност да създава. Останалите искат просто да се наредят и скрият зад първото видяно храстче, дори да е отровно. Струва ми се, че въпреки агресията на глупостта и невежеството, те са само малка бръчица върху умното, добро и благородно общо лице на българите. Дано!