През погледа на главния редактор: “ Да разберем, че „Аз сме“ ще е по-важно от „Аз съм“

Живка Кехайова

„Да разберем, че „Аз сме“ ще е по-важно от „Аз съм“ – пише писателят Георги Господинов. Пише и други важни неща, а той винаги пише важни неща:

“ Когато излезем от тук… Да пренесем онова, което човечеството преди нас е пренасяло през времето. Но не всичко – да оставим част в света от вчера, защото той не беше безгрешен. Със сърцето и разума си да отсеем същностното. Прости неща – като да не нараняваш, да изпитваш съчувствие, да се смириш.

Когато излезем оттук, единственото, което трябва да носим със себе си, е един невидим куфар за оцеляване. С най-важните лични неща, достатъчно малък, за да не трупаме излишни глупости. Малка походна аптечка за след края на света. Свят, който ще съчиняваме отново. Заедно с децата и с родителите си, заедно с онова опърлено кенгуру и всички живи същества на света“.

Георги Господинов обаче не казва колко малко хора днес биха могли да направят това – първо, да видят, че светът не може повече да бъде предишният и не заради коронавируса. Коронавирусът сякаш се появи нарочно като увеличително стъкло, за да видят разпада и „слепите“. И второ – истински да осмислят, че „Аз сме“.

А най-важното е да не оставяме, както сме свикнали, само някои да съчиняват новия свят, а останалите да се избиват взаимно, разделени в двете групи на неудачниците – харесващи измисленият свят и нехаресващи измисленият свят.

След много векове на култура, изискваща от тълпата само да следва водача, или да му се противопоставя, без да носи отговорност нито за едното, нито за другото? След повече от век, промиващ мозъците на Западния свят с „Добродетелите на егоизма“, а на Източния – с незначителността на всеки човешки живот, с изключение на този на лидера? С разделените по равно в света и наравно погрешни философии: „Няма нищо по-важно от това, да обичаш себе си на първо място“ и „Няма нищо по-важно от това да обичаш другите на първо място“?

И моля, не давайте примери за религиите, защото тъкмо те са създателите на най-злото разделение и конкуренция.

Единият полюс – другият полюс – и двата замръзнали в своята вредност и ненавиждащи обществото като същност, концепция и структуриране, свеждащи го до досадна маса, чиято лоялност досадно може да се купи или с материални блага, или със страх – нещо, което се превърна в единствената разлика между цивилизованите и нецивилизованите държави. Полюси, за които всичко и всеки между тях, с опит да ги приведе в равновесие, е враг и за двата.

Цялата цивилизация на Човеците, през целия си път досега, успя да стигне до извода: „Човекът е мярка за всички неща“ и да роди антагонистичното: Човекът е само едно от нещата, почти всички, от които са по-важни… И в целия си път цивилизацията ни не успя да проумее, че единствената основа на нещо по-добро е формирането на Мярката у човека, на Мярката в обществата, на Мярката във всички процеси. Защото „или-или“ винаги е унищожение на едното, а после и на другото, останало без равновесие. А „И-то“ не го можем. Нищо в досегашния ни свят, в досегашните ни философии, в досегашната ни представа за успех единствено на базата на конкуренция с всичко и всички върху тъпата плоскост на злободневното и битовото, не е създало и началните стъпки на  обучението ни в Мярка и Хармония.

„Аз СМЕ“ е наистина велика формула за основа на свят, не обречен на самоунищожение. Ще можем ли да я научим и как, е въпросът. Вече е най-важният въпрос.