Живка Кехайова
1. Населението на България към 31 декември 2019 г. е 6 951 482 души.
Следователно в протестите мирно и продължително трябва да участват 243 302 души, за да свалят властта, а не както преди се е случвало, властта да изчисли, че моментът е много подходящ за нови избори.
Дори според най-пропротестърските медии вчерашният най-голям протест е наброявал около 20 000 души. Според електронните преброители по снимки и видео от дронове, в София протестиращите не са надхвърлили 6 000-6 500 души. Да кажем, че около 20 000 са били в цялата страна. Малко! Твърде малко! Дали са верни едните, или другите цифри, нямам представа. Обикновено се приема средното аритметично, но и умножени по пет да са – пак не стигат.
2. 53% успех имат продължителните, изцяло мирни и непровокативни протести. Успешен насилствен, засягащ интересите на неучастващите в него граждани – няма. Просто защото в тези случаи протестът се свива до ядро фанатици или финансово, криминално и по друг начин обвързани, защото дори недоволните от властта го напускат – свободните и интелигентни хора знаят, че няма добра промяна, постигната с насилие.
75% от протестите, при които има каквато и да е форма на насилие, се провалят. Останалите се превръщат в граждански размирици – в дългосрочен план след тях няма победители.
Ако тези факти някому не харесват, да се обърне към изследователите на успешните и неуспешни протести Ерика Шеноут и Мария Дж. Стефан. В своето проучване, озаглавено: „Защо гражданската съпротива работи”, те изследват повече от 300 протестни кампании през последното столетие и на тази база са изводите им.
Протестът се счита за успешен, когато е постигнал напълно целите си и то със собствени сили. Свалянето на правителства след чуждестранна военна или друга намеса например, не е квалифицирано като успешна протестна кампания.
